Зеленината има изключително голямо приложение в градска среда. Тя със своята листна маса помага за поемането на праха, спомага за поддържане на чист въздух, помага и със своята естетика, разбира се. Трябва да се знае, че всяко дърво е жив организъм. И то се засажда, расте, добива зрялост и в един момент остарява, неговият живот не е безкраен. Много пъти зеленината в градски условия страда от различни болести. Те невинаги могат да бъдат забелязани от обикновения гражданин. Това са гъби, патогени по стъблото, по кореновата система… Темата с подмяната на стари дървета е актуална и винаги чувствителна за обществото. Това заяви в ефира на Радио Благоевград архитектът проф. Атанас Ковачев, член кореспондент на БАН.
Зелената система често се оказва най-незащитима в условията на динамичния свят, в който живеем. Когато обаче растителността е болна, а това се доказва чрез експертна оценка от специалисти и ландшафтни архитекти, тя наистина би трябвало да бъде премахната и на нейно място да се посади нова растителност. Съгласен съм, че няма как веднага да се получи същия ефект. Но все пак тя не може да бъде вечна, подчерта проф. Атанас Ковачев.
Той подчерта, че в подобни ситуации е важно да има компесаторно озеленяване.
Всеки град има наредба за зелената система. Аз съм автор на Наредбата за зелените системи в столицата. В този документ препоръчваме при отсечено иглолистно да се посадят пет броя, при широколистно – три нови дървета, при плодно – едно към едно.
Растителността така получава по-голяма развитие.
Проф. Атанас Ковачев препоръча при засаждане на нови дървета в основата на кореновата система да се постави голям цилиндър, който ще насочи корените на дървото да растат вертикално. По този начин няма да се стигне до нарушаване на пътната настилка.
„Когато кореновата система вече е повдигнала тротоарите и има опасност за сградите, редно е след екологична оценка да се предпише подмяна на дървото“, допълни той.
Може да чуете целия разговор на Мария Благоева с проф. Атанас Ковачев в прикачения файл.
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..
Предвидимост на пазара и реализацията на суров тютюн, 11-та Конференция на страните (COP11) на Рамкова конвенция за контрол на тютюна, която ще се проведе през м. ноември 2025 г. в Женева, Директива за тютюна и тютюневите изделия, Директива за акцизното облагане на обработен тютюн, Директива за рекламирането и други актуални за бранша теми бяха..
Във втория ден на събитието "Бойкот на магазините" се вглеждаме във формирането на цените на храните от фермата до трапезата, защото се оказва, че именно по пътя на хранителната верига се получават най-големите изкривявания в цените на хранителните продукти. Затова, една от мерките, които трябва да предприемат държавата и контролните институции, е..
Мина „Пирин“ беше нашият живот. Тя е оставила отпечатък във всеки дом, във всяко семейство в село Брежани. Това заяви в ефира на Радио Благоевград Виолета Ставрева, част от Инициативния комитет за честванията по повод 100 години от създаването на въгледобивното предприятие. „С голямо вълнение се готвим за този празник. През 80-те и 90-те години на..
Съдебен състав на Административен съд-Благоевград допусна и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по така наречения казус „френска безработица“. То е направено по искане на адвокатската кантора на адвокат Илко Стоянов. Причината е,че по едни и същи казуси в различните съдилища на страната съдебните състави се произнасят различно..
Дипломатът и съпредседател на Атлантическия съвет Иван Анчев, изрази дълбоко притеснение от формата на преговорите в Рияд, при които „много важна част от пъзела – Украйна и Европа – не присъства на срещата“. В интервю за Радио Благоевград той подчерта, че „няма как две държави да решават съдбата на трета, без нейното участие, особено когато тя е..