Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества наркотичната. В това е убеден нашият слушател от Хаджидимово Иван Сабахлъков, когото познаваме като земеделски производител и като човек, чувствителен към различни социални теми, каквато е и хазартната зависимост. Според него, държавата не обръща сериозно внимание на този проблем, който той определя като „болестно състояние“, от което страдат все повече хора и от малките населени места.
„Тези дни имаше Консултативен съвет по наркотичните вещества и някак си се избегна един много сериозен проблем, какъвто е хазартната зависимост. И когато виждам, че обръщат внимание за едно нещо, което е пагубно, а за друго, което също е не по-малко пагубно, защото цели семейства се разоряват и остават без парични средства, заради тази зависимост, почти като наркотичната, и си казвам – добре, докога ще продължаваме този разпад в тази наша държава. Когато казват политиците, че искат да решат един проблем, трябва да го решат от раз. А не, сега ще решаваме проблема с наркозависимите, а кога ще решим проблема с хазартно зависимите“, коментира в ефира на Радио Благоевград Иван Сабахлъков.
Според него, един от основните проблеми е в наличието на игрални зали и казина в почти всяко малко населено място, където дори няма аптека, но има игрална зала. Няма и трудова заетост, където хората да си изкарват парите честно.
„Това е болестно състояние, което е не по-малко опасно от наркотиците. Преди години с Вас алармирахме, че хапчетата изместват тютюнопушенето и след 10-15 години виждаме какъв е резултатът. В момента говорим за вейпове и синтетични дроги. Тютюнопушенето не е станало нещо хубаво, но то вече е изместено от синтетичните дроги. Същото сега се случва с хазарта – тихичко и полека той унищожава и малките населени места. Така е и в големите градове, защото когато човек е хазартнозависим, той унищожава цялото си семейство, защото го лишава от доходите, които са изкарани от него или близките му. А, това мисля, че е дори по-лошо от наркозависимостта“, сподели още жителят от Хаджидимово.
Според Иван Сабахлъков, вече се наблюдава порочната практика, представители на институции за „бързи кредити“ да посещават игралните зали и така да си предлагат услугите, на хората, които губят много пари на хазартни игри.
„И как да градим общество, в което да са нормални взаимоотношенията, при тези заплато зависими, при тези кредитно зависими, ми то не останаха свободни хора, с които да развиваме свободно общество в тази нормална държава“, категоричен жителят на Хаджидимово, според когото, казината и игралните зали трябва да са забранени в малките населени места. Такива трябва да има само в по-големите градове и курорти, защото хазарта е за забавление, а не за препитание.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Иван Сабахлъков:
По темата потърсихме за коментар и психолога д-р Десислава Безинска – Шеинкова, която работи с хазартно зависими хора. Според нея, новият Закон за хазарта, който забрани рекламата на хазартни игри по медиите, се оказа неработещ.
„Махнаха се рекламите и всички замлъкнаха и решиха, че този проблем не съществува. Сакаш рекламите бяха най-големият проблем на обществото и хората залагаха заради рекламите. Да, рекламите бяха част от проблема, но не и сърцевината на проблема. Да и че в малките населени места до 3 години трябва да се махнат игралните зали, какво направи това нещо? Ами, създадоха се онлайн и повече незаконни места за залагане“, коментира за Радио Благоевград д-р Шеинкова.
Според експертното й мнение, хазартната зависимост е най-страшната от всички зависимости, защото негативите от нея са неизмерими. Материалната вреда е само част от проблема, в който „затъват“ хазартно зависимите.
„Самата зависимост има и физиологични и психически отражения, цели семейства биват разбити, заради тази зависимост. Тези хора се и разболяват, защото не се хранят нормално, не се движат. Получават се пикови нива на адреналин, които оказват влияние върху психиката и водят до психиатрични диагнози. В световен мащаб се говори, че хазартът води до обсесивно компулсивно разстройство или е причинител на такова. Така че, проблемът съвсем не е елементарен и не знам, защо така леко се потулва, като чели“, допълва психоложката.
Тя е категорична, че не само наземните игрални зали са предпоставка за пристрастяването към хазартна зависимост. Онлайн игрите и залаганията онлайн привличат също много хора, които без да демонстрират тази своя зависимост на живо, могат да играят тайно онлайн по всяко време и навсякъде. Затова онлайн зависимостта от хазарта е още по-страшна.
Д-р Шеинкова препоръчва превенцията на хазартната пристрастеност да започва още от училище. Според проучванията, мъжете започват с тази зависимост между 18 и 25 годишна възраст, при жените тя се наблюдава при по-висока възраст – 30-35 години. Психоложката е консултирала проблем и с десетгодишно хазартно зависимо дете.
„Трябва да има повече кампании, които да разказват за съдбите и историите на хората, които се пострадали от хазарта и тази, толкова тежка зависимост. Защото, почти няма семейство, което да не познава някого, който е съсипал живота си заради хазарта. НАП имаха кампания „Не сте сами“ и те продължават да информират обществото за последиците от хазарта. Но, за това много малко хора знаят. Бих казала на хората, да се огледат около себе си, дали има такива хора около тях. Ако няма, добре, но ако има – не им помагайте като им погасявате кредитите, така само ще им навредите. Нещо много характерно за хазартната зависимост е, че с времето тези хора спират да споделят чувствата и емоциите си. Тоест, комуникирайте с близките си, за да не се стига до проблема. Ако не можете да намерите път към тях, потърсете консултация с психолог и психотерапевт. Но, комуникацията помежду ни, като че ли е най-добрата превенция“, допълни д-р Десислава Безинска – Шеинкова.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Петрана Кимчева с д-р Десислава Безинска – Шеинкова:
„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Мъгла