Баба Марта и днешният празник през погледа на децата

През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата.

Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта  и сърдития й нрав. Според една от тях той се дължи на това че братята й голям и малък сечко все й изпиват виното, което я разгневява и времето се разваля.

Друга версия гласи, че тя има двама мъже, единия от които обича, а другия – мрази. Когато погледне към този, когото обича, слънцето грее, но когато се появи този, когото не обича, се разфучават виелици.

Някои обичаи на деня на Баба Марта пък са свързани с изгонването на злите сили и включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1-ви до 22-ри март всеки си намисля един определен ден от този период и по него се определя каква ще е годината – ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо – ще има трудности.

Според предание, дошло от древността, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана “лошотия”, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания Първи март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от “лошотията”, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.

Какво пък знаят децата за мартениците, празника и неговата символика, в ефира на Радио Благоевград разказва Никол Петкова.