Експерти алармират за опасността да изгубим средства за подпомагане на „енергийно бедните“ българи

Изтече срокът, определен за обществени консултации във връзка с подготовката на Социалния фонд за климата. Той предвижда България да получи близо 2.5 млрд. евро за периода от 2026 до 2032 г. Средствата ще бъдат насочени към най-уязвимите групи домакинства и микропредприятия, намиращи се в състояние на енергийна или транспортна бедност. Поради опасенията, че страната ни няма да успее да подаде в срок своя Социален план за климата, което би означавало да загубим предвидените средства, дванадесет граждански организации от природозащитния и социалния сектор, сред които WWF, „За Земята,“ „Хабитат България“, „ЕнЕфект“ и др. се обединиха и подадоха становище към отговорните институции. За какво алармират авторите на това становище, какви са притесненията им и какво може да се направи, за да не загубим тези средства.

„В момента процесите доказват, че ние нямаме пълна готовност да ги насочим ефективно тези пари. Защо? Първо – има няколко дефицита в организацията, която е създадена. В нея изобщо не участват гражданските организации, бизнеса и Академията. Това означава ,че сами министерствата трябва да подготвят този план. Ние пускаме становища, но е съвсем различно, когато пряко участваме като наблюдатели в междуведомствената група или като или като експерти в групите към съответните ресори“, коментира за Радио Благоевград Теодора Пенева, старши експерт „Климат и енергия“ във WWF България.

Според нея, особен повод за притеснение е, че Социалният план за климата трябва да бъде представен на Европейската комисия до края на юни тази година. В същото време координационното звено към Министерски съвет – Дирекция „Стратегическо планиране“,  което започна работа с огромно закъснение преди няколко месеца, но със сериозна заявка за спазване на сроковете, беше закрито преди седмица. 

„В момента липсват определена времева рамка, ясно разписани етапи, правила за прозрачност, работен график и структурирана процедура за програмирането му с участие на заинтересованите страни, както и стъпки за начало на действието на Плана“, коментира още експертът от WWF.

Съществен проблем е и липсата на широка информационна кампания, която да обясни както ползите от въвеждането на европейските политики за българските граждани, така и пречките, които имаме при тяхното изпълнение.

В името на гладкото протичане на процеса по подготовката на Социалния план за климата, неправителственият сектор предлага следното:

1) да се излъчат наблюдатели от гражданското общество в Междуведомствената комисия;

2) да се създадат експертни работни групи с гражданско представителство във всяко ресорно министерство;

3) да се определи мониторингов комитет, който да следи процеса по подготовка и изпълнение на Социалния план за климата. В него също да има участие на НПО-сектора.
 

Подробностите можете да чуете в разговора на Биляна Славчева с Теодора Пенева: