На 11 май отбелязахме Деня на библиотекаря, една интересна професия, със своя история, минало, настояще и бъдеще. Затова, не само по празнични поводи, трябва да почитаме хората, които са избрали тази професия. Оказва се, че днешните библиотекари спокойно можем да наречем съвременни будители, които влагат не само знания, но и сърце във своята работа, защото тя е призвание и кауза.
Според Анна Начева, дългогодишен читалищен библиотекар в Сатовча, времето променя хората и техните професии, включително и тази на библиотекаря.
„Променили сме се, няма как да е другояче. Не можем да не се стараем да сме винаги актуални, трябва ди взимаме бързи и различни решения, да правим крачки напред в нова посока. Ние сме си важна институция, която има генералната задачада създава и надгражда знание. И колкото да са напреднали технологиите знаем, че тази задача става все по-трудна, защото някак си хората, обществото, са в един комфорт и ние знаем, че често наивно се смята, че не е нужно да четеш, защото има GOOGLE. Но, има един чук, който удря по тази стена на комфорта, за да се постигне някаква цел, за да не е обществото такова примирено и безразлично. Нашата работа е да не го позволяваме това нещо“, коментира за Радио Благоевград Анна Начева.
Според нея обаче, се променя не само библиотекарската професия. Променят се и потребителите, читателите.
„Променя се и нашият потребител, затова трябва да повишаваме уменията си, защото се изисква повече от нас, от страна на някой потребители, разбира се. От друга страна, имаме и масов потребител, този, който влиза при нас всеки ден. Той пък е някак си скептичен към всичко ново, което се случва в библиотеката. И, ако ние не сме в крак с времето, то ние няма да оцелеем, както е модерно да се говори в последно време, че времето на библиотеките е отминало“, допълни читалищният библиотекар.
Най-голямото предизвикателство в днешно време, включително и към съвременните библиотекари, са информационните технологии, които навлизат и в тяхната професия. Според Анна Начева обаче, засега те не представляват реална заплаха за тази професия.
„Защото в малкото село, в малката библиотека, нещата не са толкова дигитално напреднали. Разбира се и ние имаме тук компютри, които постоянно трябва да се актуализират, защото нещата се променят. Но, хубавото в малкото село е, че тук всички се познаваме, което е добре, защото предвиждаме какво се очаква от нас. Знаете ли, че хората не идват при нас за да ползват толкова дигитални услуги. Ние имаме жива връзка. Това много ми харесва. Аз винаги съм държала на непосредствения контакт на хората, които идват при нас, държа много на децата, които ни посещават. Тук е много оживено, особено през лятото. Идват деца от чужбина, които не знаят езика, но им е толкова приятно при нас, че на следващия ден са пред библиотеката още преди да сме започнали работа. Така че, дигитални възможности имаме, но повече се търси живият контакт, чете се, разказва се и като че ли хората разбраха, че човекът има нужда от контакт и общуване на нормални човешки нива“, допълни Анна Начева.
Тя е категорична, че библиотекарската професия не е за всеки. Според нея, на първо място добрият библиотекар трябва да обича книгите, но трябва да има грамотност. Трябва да може да контролира емоциите и да е много трудолюбив.
„Професията предполага да обръщаме особено внимание, както на възрастните хора, така и на децата, особено на тези със специфични потребности, защото при нас идват и такива. Ако нямаме този усет, ние няма да можем да ги предразположим, за да дойдат и следващия път. Затова трябва да си и психолог“, категорична е Анна Начева.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Анна Начева:
Улици като след бомбардировки. Така изглежда голяма част от така нареченото „каре над операта“ в Благоевград. Кал, прах и изцяло липсваща инфраструктура затруднява живота на стотици граждани, които вече са на ръба и краят на ремонта не се вижда. Улиците там са напълно разкопани, а общината чака пари от държавата, за да плати на чакащите..
Кюстендил отбелязва Европейските дни на наследството с изложба „Средновековни графити от църквата „Свети Георги“. Неин автор е Явор Митов, който внимателно изследва надписите в средновековния храм. „Тази изложба е резултат от дълго изследване на графитите, които се намират в тази старинна църква. Самият храм, по своята архитектура и стенописи, е..
От октомври българското общество ще разполага с нов инструмент за измерване на социалното недоволство – Индекс за обществено напрежение. Той ще се публикува на всеки три месеца и ще показва тенденциите за предходното тримесечие, като първото издание ще обхване периода юли–септември 2025 г. Индексът се разработва от Центъра за анализи и кризисни..
С началото на новия политически сезон политиците говорят за власт, коалиции и постове, докато обществото зове за ред – правов и обществен. Локални банди от младежи, катастрофи с АТВ-та и нападения над полицаи показват, че липсата на ефективно управление вече се усеща пряко на улицата. Според политолога Калоян Методиев, основната причина за тази ескалация..
Все по-голяма част от българските граждани отказват да участват в активния процес по формиране на политиката чрез своя избор, защото виждат, че предизборното говорене е празно говорене. Точно това прави и БСП, което ме огорчава и ме мотивира да обявя себе си за социалист на свободна практика. Именно затова не желая да се идентифицирам с настоящето..
Половинвековен юбилей отбелязва Общински куклен театър - Благоевград. Той е създаден като професионален институт през октомври 1975 година. За тези години „прага“ на театъра са прекрачили стотици театрали и стотици хиляди зрители. Пред очите и ръцете им са преминавали стотици заглавия, кукли, декори, реквизити. „Съществуването на Кукления..
Статистиката сочи, че за една година в Благоевград има над 400 новорегистрирани жители. Областният център е страхотно място за живот и професионална реализация за младите хора. В това е убедена Надя Шаличева, която е родом от София, но избира да живее и прави кариера в Благоевград. Решила със семейството си да се преместят, след като детето..