Анна Начева: Професията библиотекар е призвание, което не е за всеки

На 11 май отбелязахме Деня на библиотекаря, една интересна професия, със своя история, минало, настояще и бъдеще. Затова, не само по празнични поводи, трябва да почитаме хората, които са избрали тази професия. Оказва се, че днешните библиотекари спокойно можем да наречем съвременни будители, които влагат не само знания, но и сърце във своята работа, защото тя е призвание и кауза.

Според Анна Начева, дългогодишен читалищен библиотекар в Сатовча, времето променя хората и техните професии, включително и тази на библиотекаря.

„Променили сме се, няма как да е другояче. Не можем да не се стараем да сме винаги актуални, трябва ди взимаме бързи и различни решения, да правим крачки напред в нова посока. Ние сме си важна институция, която има генералната задачада създава и надгражда знание. И колкото да са напреднали технологиите знаем, че тази задача става все по-трудна, защото някак си хората, обществото, са в един комфорт и ние знаем, че често наивно се смята, че не е нужно да четеш, защото има GOOGLE. Но, има един чук, който удря по тази стена на комфорта, за да се постигне някаква цел, за да не е обществото такова примирено и безразлично. Нашата работа е да не го позволяваме това нещо“, коментира за Радио Благоевград Анна Начева.

Според нея обаче, се променя не само библиотекарската професия. Променят се и потребителите, читателите.

„Променя се и нашият потребител, затова трябва да повишаваме уменията си, защото се изисква повече от нас, от страна на някой потребители, разбира се. От друга страна, имаме и масов потребител, този, който влиза при нас всеки ден. Той пък е някак си скептичен към всичко ново, което се случва в библиотеката. И, ако ние не сме в крак с времето, то ние няма да оцелеем, както е модерно да се говори в последно време, че времето на библиотеките е отминало“, допълни читалищният библиотекар.

Най-голямото предизвикателство в днешно време, включително и към съвременните библиотекари, са информационните технологии, които навлизат и в тяхната професия. Според Анна Начева обаче, засега те не представляват реална заплаха за тази професия.

„Защото в малкото село, в малката библиотека, нещата не са толкова дигитално напреднали. Разбира се и ние имаме тук компютри, които постоянно трябва да се актуализират, защото нещата се променят. Но, хубавото в малкото село е, че тук всички се познаваме, което е добре, защото предвиждаме какво се очаква от нас. Знаете ли, че хората не идват при нас за да ползват толкова дигитални услуги. Ние имаме жива връзка. Това много ми харесва. Аз винаги съм държала на непосредствения контакт на хората, които идват при нас, държа много на децата, които ни посещават. Тук е много оживено, особено през лятото. Идват деца от чужбина, които не знаят езика, но им е толкова приятно при нас, че на следващия ден са пред библиотеката още преди да сме започнали работа. Така че, дигитални възможности имаме, но повече се търси живият контакт, чете се, разказва се и като че ли хората разбраха, че човекът има нужда от контакт и общуване на нормални човешки нива“, допълни Анна Начева.

Тя е категорична, че библиотекарската професия не е за всеки. Според нея, на първо място добрият библиотекар трябва да обича книгите, но трябва да има грамотност. Трябва да може да контролира емоциите и да е много трудолюбив.

„Професията предполага да обръщаме особено внимание, както на възрастните хора, така и на децата, особено на тези със специфични потребности, защото при нас идват и такива. Ако нямаме този усет, ние няма да можем да ги предразположим, за да дойдат и следващия път. Затова трябва да си и психолог“, категорична е Анна Начева.

Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Анна Начева: