Пазарът в момента у нас е стабилен, уравновесен, с много добра конкурентна среда. По отношение цените на цялата гама храни, кривата се движи буквално върху кривата от 2023 г., но 2025 г. се оказва по-скъпа от миналата 2024 г. Главен виновник затова са цените на пресните плодове и зеленчуци, най-силно изразена е разликата при плодовете.
„В момента има сезонен спад в цената на доматите и краставиците, предлагането на ягоди е неритмично и затова цената им е малко по-висока. Малкото предлагане на зеле повиши цената му осезателно в сравнение с миналата година. Основен виновник за тези ценови равнища са климатичните фактори“, коментира за Радио Благоевград Владимир Иванов, председател на ДКСБТ.
При основните хранителни продукти се наблюдава стабилен пазара и повече от десетдневно равновесие в цените. Има разлика в цените със стотинка - две при брашното, олиото и маслото. Те, на годишна база, са по-високи, но при маслото се наблюдава спад в цената му на европейския пазар. Цената на свинското и пилешкото месо на годишна база е почти без промяна. Захарта е под нивата от миналата година и това е световна тенденция. Цените на пшеницата и царевицата също са стабилни на световните и европейски борси.
„Дано времето оттук нататък бъде по-благосклонно, защото досега картината е трагична. Няма да имаме българско производство на череши, кайсии и праскови. При тях ще имаме по-високи ценови равнища, определено. Все още няма достатъчно предлагане на череши, които към момента са основно гръцки и турски. Кайсиите са на цена около 5-6 лева за килограм, те са отново вносни и това е добро пазарно проявление на фона на лошото пролетно време“, допълни експертът.
Владимир Иванов коментира и притесненията на президента Румен Радев, според когото „опитът от други държави, въвели европейската валута сочи, че още с обявяването на конвергентния доклад, започва устойчив ръст на цените, особено на услугите в националната валута и до времето за въвеждането на еврото се натрупва значително поскъпване“.
Председателят на ДКСБТ смята, че това няма как да се случи в България, дори напротив, по-добре е да ни приемат в еврозоната.
„Защото в момента имаме мощен конкурентен пазар и ако сме чак толкова бедни, то няма как да функционира пазара. Друг е въпросът, че има какво да развиваме и в производствен и в търговски план. В никакъв случай няма да имаме шокови поскъпвания. И ако има ефект от въвеждането на самото евро, то ще бъде изразено в процент, процент и половина. Може да се получи някакъв инфлационен процес, но той няма да бъде заради новата валута, а поради климатични или други фактори. Ако успеем да увеличим аграрното си производство това би променило пазара и еврото би ни дало повече възможности за инвестиции, които да доведат до по-добър ефект. Така че, въвеждането на еврото може да доведе до намаляване на бедността, което ще направи хората по-малко чувствителни към цените“, допълни Владимир Иванов.
Той е категоричен, че няма как въвеждането на еврото да стане машинално едно към едно в цените на храни, стоки и услуги. Например, ако един хляб сега струва 2 лева, то няма как, след въвеждането на еврото, да струва 2 евро. Експертът е категоричен, че сме закъснели с приемането на еврото, а ползите ще са както за бизнеса, така и за хората.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Владимир Иванов:
Семейните аптеки в България посрещат поредно предизвикателство във връзка с прехода към еврото. Процесът изисква допълнителни разходи за софтуерни актуализации, етикети и техническа поддръжка – разходи, които не се регулират от държавата. „Искаме да сме коректни и да сме в услуга на законодателните органи, да спазим изискванията, но има..
Нова придобивка ще радва жителите на село Слатино, община Бобошево. Утре от 10,30 часа официално ще бъде открит "Парк Слатино". “Зеленият парк e изграден изцяло с доброволния труд на жителите на селото, а парите идват от дарители”, обясни Весела Стоянова. Идеята дошла заради безопасността на децата, които нямало къде да играят. С помощта на..
Сравнително добра гроздова реколта очакват винопроизводителите от Югозапада, въпреки сушата. Стопани отчитат и наличието на значително по-малко болести този година заради високите температури, които не позволяват развитието на гъбични заболявания, от които най-много страдат растенията. „Няма много изгорели масиви в село Илинденци след..
Националният етнографски музей е част от една по-голяма институция, а именно Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Историята ни отвежда далече във времето назад, преди повече от едно столетие, в началото на 19 век, когато е създаден Народният музей в България с три отдела – етнографски, нумизматичен и..
След двегодишно прекъсване фестивалът “Беглика ” се завръща за 15-то си издание. Тази година организаторите поставят като основен фокус възстановяването на хармонията и баланса в семейството. Затова в богатата на събития и участници програма акцент е форумът „Солария“, в който млади родители ще представят идеи за развитието..
Тече акцията, организирана от дупнишкото сдружение „Близо до теб“, за набиране на средства в помощ на хората от селата в Трънско, останали без домове след опустошителния пожар. Селата Рани луг, Слишовци и Насалевци бяха изпепелени, а десетки хора загубиха напълно къщите си, градени цял живот. В знак на съпричастност и подкрепа екипът на..
В свят, в който трудностите понякога изглеждат непреодолими, надеждата често идва от най-топлите човешки жестове. Група от сърцати дами от Разлог се обединяват в благотворителна кампания с една свята цел – да помогнат на болно дете да живее. Те са Мария Найденова, Нели Благоева и приятелки , а каузата този път е за малката Марина, която е едва на 4..
Ясно