Пазарът в момента у нас е стабилен, уравновесен, с много добра конкурентна среда. По отношение цените на цялата гама храни, кривата се движи буквално върху кривата от 2023 г., но 2025 г. се оказва по-скъпа от миналата 2024 г. Главен виновник затова са цените на пресните плодове и зеленчуци, най-силно изразена е разликата при плодовете.
„В момента има сезонен спад в цената на доматите и краставиците, предлагането на ягоди е неритмично и затова цената им е малко по-висока. Малкото предлагане на зеле повиши цената му осезателно в сравнение с миналата година. Основен виновник за тези ценови равнища са климатичните фактори“, коментира за Радио Благоевград Владимир Иванов, председател на ДКСБТ.
При основните хранителни продукти се наблюдава стабилен пазара и повече от десетдневно равновесие в цените. Има разлика в цените със стотинка - две при брашното, олиото и маслото. Те, на годишна база, са по-високи, но при маслото се наблюдава спад в цената му на европейския пазар. Цената на свинското и пилешкото месо на годишна база е почти без промяна. Захарта е под нивата от миналата година и това е световна тенденция. Цените на пшеницата и царевицата също са стабилни на световните и европейски борси.
„Дано времето оттук нататък бъде по-благосклонно, защото досега картината е трагична. Няма да имаме българско производство на череши, кайсии и праскови. При тях ще имаме по-високи ценови равнища, определено. Все още няма достатъчно предлагане на череши, които към момента са основно гръцки и турски. Кайсиите са на цена около 5-6 лева за килограм, те са отново вносни и това е добро пазарно проявление на фона на лошото пролетно време“, допълни експертът.
Владимир Иванов коментира и притесненията на президента Румен Радев, според когото „опитът от други държави, въвели европейската валута сочи, че още с обявяването на конвергентния доклад, започва устойчив ръст на цените, особено на услугите в националната валута и до времето за въвеждането на еврото се натрупва значително поскъпване“.
Председателят на ДКСБТ смята, че това няма как да се случи в България, дори напротив, по-добре е да ни приемат в еврозоната.
„Защото в момента имаме мощен конкурентен пазар и ако сме чак толкова бедни, то няма как да функционира пазара. Друг е въпросът, че има какво да развиваме и в производствен и в търговски план. В никакъв случай няма да имаме шокови поскъпвания. И ако има ефект от въвеждането на самото евро, то ще бъде изразено в процент, процент и половина. Може да се получи някакъв инфлационен процес, но той няма да бъде заради новата валута, а поради климатични или други фактори. Ако успеем да увеличим аграрното си производство това би променило пазара и еврото би ни дало повече възможности за инвестиции, които да доведат до по-добър ефект. Така че, въвеждането на еврото може да доведе до намаляване на бедността, което ще направи хората по-малко чувствителни към цените“, допълни Владимир Иванов.
Той е категоричен, че няма как въвеждането на еврото да стане машинално едно към едно в цените на храни, стоки и услуги. Например, ако един хляб сега струва 2 лева, то няма как, след въвеждането на еврото, да струва 2 евро. Експертът е категоричен, че сме закъснели с приемането на еврото, а ползите ще са както за бизнеса, така и за хората.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Владимир Иванов:
На 17 ноември се отбелязва Световният ден на недоносените бебета. Всяка година в България се раждат над 6500 недоносени бебета. Тоест всяко 12 бебе се ражда недоносено. Да се родиш недоносен е истинско изпитание, както за бебето, така и за неговото семейство и не на последно място и за екипа от медицински специалисти, които се грижат за него...
Над 6% от българските деца вече се раждат чрез инвитро, а раждаемостта у нас е спаднала с 33% за три десетилетия. Данните са на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве. В изследването се посочва, че България е сред първите страни в Източна Европа с успешно инвитро оплождане още през 1988 г., а днес 6,5% от всички бебета в..
Как думата „евро“ навлезе в речта ни и как промени езиковите ни навици? Звучи ли вече като наша дума или все още я приемаме като чуждица. Зададохме тези въпроси на главен асистент доктор Наделина Ивова, преподавател в Катедрата по български език в ЮЗУ „Неофит Рилски“. „Тази дума навлезе в нашия език още преди да се заговори за еврозоната и за това, че..
Младата и талантлива поп изпълнителка Божидара Симеонова гостува в ефира на Радио Благоевград, за да представи дебютния си албум „Спасение“ и да представи италианската версия на първата си песен „Сега“. След 10 години, Божидара създава видео към песента, с която започва своята музикална кариера. В предаването „С усмивка в събота“ Божидара разказа и за..
Възстановяването на семейни връзки е мисия на кампанията „Промени съдба!“ на Българския червен кръст . Български Червен кръст оказва подкрепа на хора, загубили връзка със своите близки поради въоръжени конфликти, бедствия или миграция. Тази дейност на червенокръстците е с дълга история, обясни за Радио Благоевград Светослав Русев от..
Родители от Дупница на деца, диагностицирани с аутизъм, се обърнаха към своите съграждани за подкрепа в обучението на трима педагози. За съжаление, помощта, която се оказва в детски градини и училища на територията на Дупница не винаги е достатъчна, родителите са принудени да пътуват всеки ден до други градове, където има центрове за работа..
Обновената експозиция на Килийното училище и ръчно изработеният макет на старата църква ,,Св. Великомъченик Георги" в Разлог, са сред новостите в местния Исторически музей, които провокират все по-голям интерес сред посетителите. Килийното училище е един нов музеен обект. Сградата е запазена от старо, килийно обществено училище – това са..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Мъгла