Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Психологът Стела Велева: Еврото – нова валута, стари страхове

В предаването „Сюжети от деня“ продължаваме да търсим различни гледни точки по тема, която засяга много хора у нас – страхът и тревожността, свързани с предстоящото въвеждане на еврото. Макар че това е икономически процес, той неизбежно засяга и психиката ни – провокира усещане за несигурност, притеснение от загуба на контрол и дори съпротива към новото. В разговор с магистър-психолога Стела Велева, член на Дружеството на психолозите в България търсим отговори на въпросите откъде идват страховете и тревогите относно влизането ни в еврозоната и как да се справим с тях.

Водещ: Сега сме на прага на приемане на еврото. Защо неговото въвеждане предизвиква отрицателно отношение върху част от населението?

Стела Велева: Когато говорим за обществени нагласи към въвеждането на еврото, трябва да разберем, че не става въпрос само за икономика. Въвеждането на еврото е голяма промяна. Ние сме свикнали да използваме лева като разменна единица, това е нашето познато. Сега трябва да преминем към новото - валутата евро. Много от негативните нагласи към въвеждането на еврото са дълбоко емоционални.

Въпреки, че текат множество информационни кампании, хората изпитват психологическа несигурност - те си казват “Не знам как ще се отрази, по-добре да не рискувам”. Мнозинството не успяват да синтезират противоречивата информация, защото като достоверен източник, често използват непроверена такава - от социалните мрежи. Когато имаме липса на категорична информация, предпочитаме стария - познат модел, дори да не е най-добрия, той ни носи сигурност.

Водещ: Възможно ли е послания от рода на напр. „Всичко ще поскъпне“ да засилят страха от новото?

Стела Велева: Да, подобни послания като „всичко ще поскъпне“ или  „ще ни отнемат суверенитета“ със сигурност могат да засилят страха от новото. Те често звучат като викове на тревога, на безпомощност — като реакция на усещането, че губим контрол. Страхът е естествена човешка реакция при несигурност, особено когато се сблъскваме с промени, които не разбираме напълно или не можем да предвидим.

Важно е да подчертаем, че самото поскъпване на живота не е ново явление — то не започва с приемането на еврото. Хлябът, например, в никакъв случай не струва същото толкова колкото е струвал преди 20 години. И в страни като Франция или Германия, които отдавна са приели еврото, хората не са загубили идентичността или суверенитета си.

Това, което често се случва, е, че страхът от новото се прехвърля върху конкретни символи — в случая еврото. Вместо да се справим със самото чувство на тревога, ние го проектираме върху промяната, като я демонизираме. А внушенията в публичното пространство подхранват този страх, превръщайки го в масова тревожност.

Водещ:Има ли разлика между поколенията при възприемането на новото, в частност на паричната промяна от лев към евро?

Стела Велева: Скептицизмът по-често е сред по-възрастното население. При липса на социална стабилност и доверие в институциите, страхът е напълно нормална реакция. Също така, темата за смяната на паричната единица е дълбоко емоционална. Тя активира преживени страхове и несигурност.

От психологическа гледна точка, това е класически пример за страха от непознатото.

Важно е да отбележим и връзката на този скептицизъм с опита. Защото през 1996-97 година, когато настъпи тежката финансова и банкова криза, последвана от хиперинфлацията и обезценяването на лева, спестяванията на милиони българи буквално изчезват. Тези спомени създават психологически връзки т.е.- “смяната на пари = загуба”. Тове не е просто мнение, това е травама, която обществото носи колективно. Страхът от повторение на тази ситуация, води до несигурност.

Сега обаче трябва да се върнем в реалността. Именно през 1997 се въвежда валутният борд - като гарант за стабилност. “Еврото е продължение, не срив на тази стабилност.” За съжаление, този логически аргумент не винаги успява да достигне до хората, защото тревожността затруднява реалната преценка.

Трябва да се подходи с уважение и разбиране към страховете на хората, да не ги обвиняваме в неинформираност, а да дадем среда, в която те се чувстват чути.

Водещ: Какви съвети бихте дали на хората, които изпитват съпротива и тревожност от въвеждането на еврото?

Стела Велева: На първо място  признайте за тревогата си. Няма нужда да я маскирате. Нормално е да се тревожите. Страхът от промяната, от новото, особено когато застрашава усещането ви за сигурност и стабилност, кара мозъкът да реагира със съмнение и тревога.

Освен това много е важно да подбирате информацията си. Тревогата се засилва от слухове, непроверена информация и катастрофални сценарии.

Разграничавайте настоящето от миналото. Ситуацията е различна. Миналото ни помага да бъдем по-предпазливи, но не е задължително да се повтори.

И  ако все пак тревожността ви пречи - ако не можете да спите или постоянно мислите за негативни сценарии, е добре да поговорите с психолог. Това не е слабост, а грижа за здравето ви.

Водещ: Какво би помогнало на обществото като цяло да приеме по-лесно и да премине по-плавно през тази промяна?

Стела Велева: Като психолог смятам, че обществото би приело по-лесно тази промяна, ако наред с икономическите факти, се обърне внимание и на човешките емоции. За много хора въвеждането на еврото събужда напълно естествен страх от новото и непознатото. Особено когато този страх е подсилен от спомени,  както вече говорихме за икономически трудности в миналото – като обезценяването на парите в края на 90-те.

Затова е важно процесът да бъде комуникиран с разбиране и уважение. Да се обяснява ясно, спокойно, на достъпен език. Хората имат нужда не само да знаят какво ще се случи, но и да се почувстват чути и включени. Когато тревожността бъде призната, а не осмивана, тя отслабва. А когато има диалог и доверие – промяната вече не изглежда толкова застрашаваща.

Разбира се, всяка промяна носи несигурност, но тя може да донесе и възможности – за повече стабилност в ежедневието, по-лесно планиране и по-голяма предвидимост за хората и бизнеса.

Промяната става по-лека, когато не сме сами в страха си. А едно общество става по-силно, когато слуша, разбира и уважава тревогите на хората – без да спира да гледа напред.

Чуйте цялото интервю на Елизабет Александрова със Стела Велева:






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

9 месеца без пари от държавата за завършване на разкопаните улици в Благоевград

Улици като след бомбардировки. Така изглежда голяма част от така нареченото „каре над операта“ в Благоевград. Кал, прах и изцяло липсваща инфраструктура затруднява живота на стотици граждани, които вече са на ръба и краят на ремонта не се вижда. Улиците там са напълно разкопани, а общината чака пари от държавата, за да плати на чакащите..

публикувано на 12.09.25 в 16:00

Изложба показва средновековните графити в църквата „Св. Георги“ в Кюстендил

Кюстендил отбелязва Европейските дни на наследството с изложба „Средновековни графити от църквата „Свети Георги“. Неин автор е Явор Митов, който внимателно изследва надписите в средновековния храм. „Тази изложба е резултат от дълго изследване на графитите, които се намират в тази старинна църква. Самият храм, по своята архитектура и стенописи, е..

публикувано на 12.09.25 в 11:39
Любомир Аламанов

Нов индекс ще измерва общественото напрежение в България

От октомври българското общество ще разполага с нов инструмент за измерване на социалното недоволство – Индекс за обществено напрежение. Той ще се публикува на всеки три месеца и ще показва тенденциите за предходното тримесечие, като първото издание ще обхване периода юли–септември 2025 г. Индексът се разработва от Центъра за анализи и кризисни..

публикувано на 09.09.25 в 11:27
Калоян Методиев

Калоян Методиев: Липсата на ефективно управление води до безредие и недоверие

С началото на новия политически сезон политиците говорят за власт, коалиции и постове, докато обществото зове за ред – правов и обществен. Локални банди от младежи, катастрофи с АТВ-та и нападения над полицаи показват, че липсата на ефективно управление вече се усеща пряко на улицата. Според политолога Калоян Методиев, основната причина за тази ескалация..

публикувано на 09.09.25 в 11:19

С това ръководство БСП няма шанс за трансформацията, от която се нуждаем

Все по-голяма част от българските граждани отказват да участват в активния процес по формиране на политиката чрез своя избор, защото виждат, че предизборното говорене е празно говорене. Точно това прави и БСП, което ме огорчава и ме мотивира да обявя себе си за социалист на свободна практика. Именно затова не желая да се идентифицирам с настоящето..

публикувано на 09.09.25 в 10:11

50 години отбелязва Общински куклен театър - Благоевград

Половинвековен юбилей отбелязва Общински куклен театър - Благоевград. Той  е създаден като професионален институт през октомври 1975 година. За тези години „прага“ на театъра са прекрачили стотици театрали и стотици хиляди зрители. Пред очите и ръцете им са преминавали стотици заглавия, кукли, декори, реквизити. „Съществуването на Кукления..

публикувано на 05.09.25 в 12:42

Лесно ли се взима решението да се преместиш от столицата в Благоевград

Статистиката сочи, че за една година в Благоевград има над 400 новорегистрирани жители.  Областният център е страхотно място за живот и професионална реализация за младите хора. В това е убедена Надя Шаличева, която е родом от София, но избира да живее и прави кариера в Благоевград. Решила със семейството си да се преместят, след като детето..

публикувано на 05.09.25 в 12:32