Животът тече на бързи обороти и едва смогваме да изпълним всички задачи. Влизаме от роля в роля, ту на работа, ту у дома и навсякъде имаме нещо несвършено, което не търпи отлагане. Плановете винаги са свързани с още натоварване, грижа за близките, изкарването на пари, плащането на сметки. Всичко трябва да бъде свършено, гонейки срокове и дати. В един момент установяваме, че сме изгубили интерес към хубавите неща в живота, сред които е и почивката, която не бива да отлагаме.
Според психотерапевта Любомира Димитрова, почивката е от ключово значение за развитието ни като личности, но на първо място за нашето здраве.
„Практикуването на „нищо не правене“, както го наричам, е висш пилотаж в почивката, но за да бъде ефективна, трябва да се научим да я правим с финес и без чувство на вина. Италианците са виртуози в тази дисциплина, защото често пъти ние като че ли се чувстваме виновни, сякаш крадем, чувстваме се като „крадци на време“ тогава, когато взимаме такова време за почивка, а тялото ни само подсказва, че ние имаме нужда от такава. Затова не трябва да стигаме до този момент, когато тялото само ни подсказва тази необходимост“, коментира за Радио Благоевград Любомира Димитрова.
Според нея, симптомите за това, че имаме нужда спешно от почивка, са често срещани – учестен пулс, паник атаки, в много тежки случаи се стига до загуба на съзнание и припадъци. Тези неразположения обикновено са на психосоматична основа, която води до изтощение на тялото и предел на силите ни. Това означава, че ние сме пренебрегнали сигналите на тялото и не сме им обръщали внимание. Ключът е в нас, трябва самите ние да се изцелим. Затова е важна превенцията, да редуваме работа с почивка, физически с умствен труд, за да не се стига до сериозни здравословни неразположения.
„Активна почивка е тази, която изключва медиите, социалните мрежи и дигиталния свят. Знам, че за много хора това е почти невъзможно, но не е съвсем така. Такава почивка можем да си правим всеки ден, но като цяло, както препоръчва и СЗО, поне два пъти в годината е добре да се откъснем от естествения си хабитат, да посетим други населени места, просто да си създадем нова емоция, различна от ежедневната рутина, която се е превърнала в статукво, което, всеки който се грижи за психичното си здраве, трябва да избягва“, допълни психотерапевтът.
За съжаление има хора, които по финансови причини не могат да си позволят да почиват два пъти в годината. Но, има и такива, които сами се затрупват с работа, което е крайно нездравословно. Затова трябва да се научим да релаксираме в домашни условия.
„Препоръчвам, времето, което прекарваме с телефона си да заменим с друго любимо хоби или занимание, разговор с любими хора или практикуването на някакъв спорт. Важно е това странично занимание да не е обвързано с технологиите. Това наистина не е добре, когато общуваме само онлайн, не е добре и за бъдещото поколение“, категорична е Любомира Димитрова.
Тя припомни, че активната почивка за мозъка включва и пълноценен сън, затова е много важно да можем да си го осигурим, без да мислим за странични неща, които ни вълнуват в работата или в отношенията с другите хора. Според нея е важно да изградим хигиена на почивката и у децата още от малки, защото сме свидетели, как невръстни малчугани, вече не се отделят от телефоните, таблетите или телевизорите.
„Няма как едно дете да разбере какво е активна почивка. Това трябва да му го покажем ние като възрастни. Нека ги водим лятото на море, зимата на планина, нека знаят какво е пикник сред природата, нека има игра със снега през зимата. Както казах, трябва поне два пъти в годината, минимум от 7 до 10 дни, да имаме откъсване от средата. Това влияе благоприятно за всяко дете. Покажете на децата си, че вие уважавате почивката, дори и вкъщи има варианти да го направите, покажете им това. По този начин вие инвестирате в бъдещето поколение и в едно по-здраво, и физически и психически, дете“, допълни Любомира Димитрова.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Любомира Димитрова:
Благоевградска публика се срещна с Дима Кисьова, която представи в Регионалната библиотека „Димитър Талев” дебютната си поетична книга „Крилати многоточия”. Редакторката Камелия Кондова я нарича „Книга –сърце. Момичешко сърце – влюбено и разочаровано, окрилено и... много близко до огъня. Но...в крайна сметка – феникс!” Дима е родена на 10..
В предаването „Сюжети от деня“ продължаваме да търсим различни гледни точки по тема, която засяга много хора у нас – страхът и тревожността, свързани с предстоящото въвеждане на еврото. Макар че това е икономически процес, той неизбежно засяга и психиката ни – провокира усещане за несигурност, притеснение от загуба на контрол и дори съпротива към..
Комисията по външни работи на Европейския парламент прие през седмицата доклада за напредъка на Република Северна Македония към членство в ЕС, без нито една от предложените български поправки. Окончателното гласуване в пленарната зала е насрочено за юли. Темата бе сред акцентите в обзорното предаване “Събития и личности”. Според Виктор Стоянов,..
Оставката на Кирил Петков като съпредседател на „Продължаваме промяната“ е симптоматична за по-дълбока политическа ерозия, която засяга не само партията, но и цялостната идея за гражданска алтернатива на установения властови модел. Това коментира в ефира на Радио Благоевград Калоян Методиев, политолог и член на „Непокорна България“. Анализът му..
Служителите на звено Инспекторат към Община Благоевград започнаха да извършват проверки на документите и условията за отглеждане на домашните кучета. Кампанията стартира пред дни и ще бъде целогодишна, а не периодична. Целта е да се намали популацията на бездомните животни, които най-често са резултат от действията на недобросъвестни стопани на..
Гласуването на проектодоклада за напредъка на РС Македония във Външната комисия на Европейския парламент показа един сериозен проблем – влиянието на една държава, която все още не е член на ЕС, върху решенията, които се взимат, с така наречения скрит лобизъм. Това е нещо, което е недопустимо, особено когато противоречи на националните интереси на..
Приемането на проектодоклада за напредъка в Северна Македония от Комисията по външна политика в Европейския парламент, която отхвърли българските поправки, е знак за неуспешната българска дипломация. Казвам го с уточнението, че съм историк, а не дипломат, но в края на краищата това, с което се хвалеше няколко дни преди този доклад македонският..