От футболното игрище до високите планински върхове

Треньорството и планинарството са и хоби и професия за Димитър Наков. Той е бивш треньор на детско-юношеската школа на „Пирин“  Благоевград, с „А“ лиценз, а преди това е играл като футболист за множество български отбори, напуска школата по своя инициатива през август 2024 годсин. В момента прави индивидуални тренировки на деца от школата на родния си град Петрич. Освен това, Наков е страстен планинар, съвсем наскоро изкачи  връх Арарат (5165 м), който е най-високият връх в Турция .

Любовта му към планината дошла по време на ковид пандемията:

„Малко съжалявам, че по-рано не съм го открил това нещо, защото, това е магия, привлича. Този е като другите такива пороци, но всъщност този порок е хубав порок“, споделя Наков.

След като изкачил красивите български върхове,  започнал да набелязва и планини в чужбина, така лека по-лека започнал от австрийските и словенски  Алпи и стигнал до петхилядниците.

Наков е категоричен, че именно спортните режими, които е спазвал по времето на футболната си кариера са допринесли за справянето му с планинските условия и катеренето на височини. Не му се опира и височинната болест, преди качването на висок връх спазва стриктен режим. Решил е хобито си да превърне в професия, престои и му да положи изпит за лицензиран планински водач, за да може да практикува и тази професия, но не тук , а в чужбина, в планините, които вече е посетил.

А преди това със свой колега са решили да изкачат връх Ленин в планината Памир, който е седемхилядник, но по щвейцарския начин, като алпинисти без водач, за да пробват силите си и уменията като планински водачи:

„Връх Ленин е повече трекинг, няма много технични участъци. Всъщност, аз много следя качванията на този връх в последните 3-4 години  се оказва, че единствено миналата година български експедиции се качиха от 11 човека, само 6 човека се качиха. Оказва се, че в последните 3-4 години има много малко изкачване на връх  Ленин. Там големият проблем е времето. На осемхилядниците, да кажем един връх  като Манаслу примерно, който не е от тези по-големите осемхилядници има прозорци по-един, по-два, по-три дни, дори четири хубаво време и затова се случват нещата по-лесно. На връх Ленин  имаш около 13-14 часа прозорец и ти в този прозорец трябва да го изкачиш. През другото време стават бури, много ветрове и те спират изкачването. Тази година, мисля, че още няма група, която да го е изкачила“, коментира за новото си предизвикателство Димитър.

Думите на бъдещия планински водач, са пример затова, че човек докоснат един път от красотата на планината и остава верен за цял живот.

Но и другата си страст не оставя, въпреки че е разочарован от организацията на българския футбол:

„В момента тренирам индивидуално деца. В местния отбор, тук където живея в Петрич. Опитвам се да им дам това, което си изпуснали в годините, защото в клубните отбори треньорите за съжаление работят с много деца и нямат тази възможност да обърнат внимание по-индивидуално на даденото дете. Има доста таланти, но трябва да се работи с тези таланти, за да могат да се развиват. А се разочаровах от отношението към детско-юношеския футбол, като цяло, защото от 30  години говорим, че трябва да се наблегне на него, а нищо не правим, защото децата са нашето богатство, то затова нямаме и секция на националния отбор“, с болка сподели Наков.

Още от него чуйте в следващия разговор.