Често България е обект на коментари в задгранични медии заради заграждение по границата с Турция, издигнато за възпиране на наплива на бежанци. Кога с повече, кога с по-малко разбиране, но винаги с нотки на критика, авторите определят като причина за предприемането на такава мярка страха от бежанците. Изтъквайки, че така постъпват и други държави на Стария континент, наскоро германски вестник отбеляза, че „Европа буташе стени – сега отново ги издига”.
Самите българите също имат резерви и не по-малко критично отношение, и не може да е иначе в страна, където още помнят как в името на ценностите на демокрацията бяха премахнати граничните заграждения с Турция и бивша Югославия, издигнати при социализма. Мнозина с основание отбелязват, че вчера премахвахме заграждения, които ограничаваха собствената ни свобода на придвижване, а днес издигаме заграждения за ограничаване придвижването на бежанци. Но наистина ли основна мотивация е страхът от бежанците?
Още когато започваше строителството на първите 30 километра заграждение по границата с Турция, тогавашният вътрешен министър заяви, че би предпочел то да не се налага. Изборът не беше лесен, нито еднократен, защото изграждането започна при правителство, определяно като ляво, а днес продължава, с намерение съоръжението да покрие цялата сухопътна граница с Турция, от правителство, определяно като дясноцентристко. И не е вярно, че мярката е взета заради страх от бежанците. Взета е, за да се канализира потокът им към местата за законен пропуск през границите, а не те да бъдат откривани замръзнали или изоставени в безпомощно състояние на непристъпни места в планините. За да може държавата да държи под контрол един процес, от който се възползват престъпни елементи, и в крайна сметка да изпълни минималните задължения, които е длъжна да спазва, когато приема на територията си изпаднали в беда хора.
Заради мерките си по границата, България стана обект на официални критики отвън, включително от страна на Турция. Същата Турция обаче, заради критики отвън, че не предприема достатъчно мерки за ограничаване на бежанския наплив, поднови 145 километра телена ограда по границата със Сирия, създаде ново 90-километрово съоръжение и планира да изгради в най-рисковите гранични райони система от две огради, включваща пътища и наблюдателни кули между тях.
Очевидно е, че с развитието на проблема с незаконния миграционен натиск се развиват и идеите за неутрализиране на тежките му последици. Не само в България и Турция, не само в Европа, а дори и в Америка. В САЩ милиардерът Доналд Тръмп, който може да се яви като кандидат на президентските избори в САЩ през 2016 г., настоя за стена по цялата граница между САЩ и приятелско Мексико. Съвсем скоро на Балканите се очакват нови развития на проблема с бежанците. Заради възпирането му по суша, миграционният поток се насочва по море. Наскоро от гръцкия остров Лесбос към Атина потегли голям кораб с хиляди имигранти, част от които възнамеряват да се отправят към Македония, а оттам към Сърбия и през Унгария да проникнат в различни страни от Европейския съюз.Само от 19 юни насам властите в Македония са получили искане за получаване на статут на бежанец от над 30 000 души, влизащи от съседна Гърция. Преди време Гърция дигна стена по границата с Турция, заради която бежанският поток се пренасочи към България. Дали пък сега Македония да не изгради такова съоръжение с Гърция, за да отклони и тя потока на бежанци от своята територия. Накъде обаче потокът би се пренасочил тогава?
Ясно е, че издигането на гранични стени е палиативна мярка, за временно минимизиране на последиците на проблем, който се задълбочава и е следствие на политически и хуманитарни проблеми в цял един регион на света. Същинското и трайно решаване на проблема предполага мерки там, където той се поражда. Стъпките обаче в тази посока са колебливи и малко, заради страх от по-тежки последици. Засега е направен само избор на по-малкото зло.
Разкъсана облачност
Предимно облачно
