Иван Нейков: Основен дефицит на обществото ни е неравенството пред Закона

Има поне няколко гледни точки към темата за  универсален базов доход, идея, която изобщо не е нова. Тя обаче е интересна най-вече за онази група от обществото, която зависи основно от държавата и не успява сама да се справи, а това са също гласоподаватели. Така една добре звучаща християнска идея получава малко политически привкус. Това заяви социалният експерт Иван Нейков. 

Вероятно трябва да се върнем малко в историята, за да видим как някои идеи, които днес са станали част от традицията, някога също са изглеждали нереалистично, подчерта Нейков. Сигурно преди 100 години е звучало абсурдно да има такава система, а сега дори звучи цивилизовано едно общество да подкрепя хората, които са изпаднали в нужда. След 100 години тази идея за базов доход няма да звучи така екзотично. За нас е важно да си отговорим на въпроса дали искаме повече, или по-малко държава. Защото това, което е зад идеята, е държавата да увеличи данъците, да ги изземе и да ги преразпредели. Ще дойде министър и ще каже "аз ви дадох". Друг вариант, ако погледнем по-академично, и сега имаме такъв базов доход – това е безплатното образование. Ресурс, който се дава на всяко едно дете, дава се тази възможност за обучение без пари, но пък се предоставя ресурс, който е полезен за обществото, коментира Нейков.

Привържениците на идеята могат да намерят много аргументи: един от тях е, че парите ще се върнат като потребление, което ще завърти икономиката и т.н. Но мене ме притеснява, че ние имахме едно универсално плащане. Това бяха детските надбавки, но преди 15 години универсалността на това плащане отпадна и парите вече се предоставят, ако родителите са под определен стандарт. Хората го приеха, защото, ако един родител е шеф на банка и има деца и ние му дадем неговата „порция“ за детето, това не е универсалността. Това не е логика. Логиката на социалната държава е да даваш на този, който има нужда, а не на всички. За много българи обаче все още държавата дължи, тя трябва да се грижи за нас и ние да искаме от нея– това е условен рефлекс, който все още е валиден, заяви Нейков.

По думите му целият свят през последните 25 години се движи по гребена на неолиберализма: Като цивилизация сложихме свръхочаквания пред пазара - пазарът е този, който движи всичко. Ние искаме всичко от този пазар, но не сме готови да приемем резултатите му. А това е неравенството. Няма как да има свободен пазар и да има равенство. Ако за нас като общество равенството е по-важно от свободата – т.е. искаме да сме равно бедни, отколкото неравно богати, сме тръгнали по грешен път. Ако неравенството е в резултат на труд, ще скърцам със зъби, но ще го приема. Ако равенството обаче е в резултат на заобикаляне на закона, аз няма да го приема. Аз се боря да има върховенство на Закона и това е най-големият дефицит в българското общество – усещането, че не сме равни пред Закона.