Предстоят законодателни промени относно улова на бяла мида

Необходими са законодателни промени, които да регламентират улова на бяла мида. За това са категорични както институциите, така и самите рибари. Преди дни бе публикувана проектозаповед от Министерството на земеделието и храните, забраняваща улова на бяла мида в размножителния й период. Повод за нея е предложение, постъпило от Асоциация на производителите на рибни продукти - БГ фиш, които сами са изявили желание за това. Проблемът е, че срокът от 60 дни, който присъства в проектозаповедтта не е уточнен. Ако се приеме по този начин, то забраната ще важи за следващите два месеца – юли и август, а не за септември, когато е размножителният период на самата риба, обясни Йордан Господинов,  изпълнителният директор на Асоциацията.

„Нашето искане е да спрем улова на мидата, която се размножава, защото тя живее максимум около 2-3 години. Това означава, че на шестия месец стига полова зрялост и започва да хвърля хайвер. Втората година хвърля хайвер, после умира и става на пясък. Ние подкрепяме институциите, за да се спре сивият сектор. Назначили сме работници, плащаме данъци, осигуровки, заплати. Ако сега забранят улова за два месеца - през лятото, това означава да ги съкратим. Мидата в момента има голяма пазарна стойност, защото сега няма хайвер. Ако има хайвер и западните контрагенти не я искат, защото тя губи вкусовите си качества“.

Предложението на рибарите е забранениет период за улов на бяла мида да се раздели 30 дни през пролетта (около март месец) и 30 дни през есента, т.е. през септември. Друг проблем е да се уточни по какъв начин и какви уреди да се използват за улова на бялата мида. В закона е посочено, че тя трябва да се лови с ръце, но според рибарите това не може да се случи. Те уточниха, че бялата мида се лови на брега, на плитко. Според тях дори и да се лови мидата с метална ръкавица, което е позволено, то това нанася същите щети както с драгиращите уреди. Тя допълниха и че трябва да се уточни в закона времето за улов на бялата мида, който трябва да е вечер.

Представители на институциите също допълниха, че са необходими законодателни промени. Започнали са да постъпват и много сигнали за нерегламентиран улов на бяла мида и в защитения район Равда – Ахелой – Несебър. Според директора на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури Галин Николов наистина има необходимост да се уточни как ще се лови този природен ресурс.

„Според рибарите, по изисквания в цяла Европа има допустим начин, но нашето законодателство е по-рестриктивно и за момента този способ, начин, метод, е неразрешен. Ние ще се опитаме да променим закона така, че да опазим този ресурс и да намерим начин, по който той да бъде добиван законно. Трябва да ползваме добрите практики от Европа, да видим допуснатите им грешки и да се постараем да не ги допускаме при нас. Има случаи, където ресурсът е изчерпан. Трябва да има проблеми в Закона за рибраство и аквакултури, който да е синхронизиран със Закона за опазване на околната среда, Закона за водите, Закона за храните.“

Експертите допълниха, че към момента в закона е посочен максималният размер за улов на бяла мида, но не и минималния. Според рибарите това дава възможност на бракониерите да ловуват малки миди, които изнасят в чували за захар. През следващата седмица институциите ще започнат засилени мерки срещу нерегламентирания улов на природния ресурс, а законодателните промени биха могли да се случат през 2018 г.