Изложба „Иконите и вотивите в Странджа – самобитност и магия“ откриват в Царево за Никулден

Изложба „Иконите и вотивите в Странджа – самобитност и магия“, ще бъде представена в Общински исторически музей Царево, повод е официалният празник на града – Никулден.

Акцент в експозицията ще бъдат реставрирани икони, дело на местни майстори, други са донесени от Света Гора, Цариград, Лозенград и Одрин, през годините са съхранявани в храмовете в село Кости и село Българи. Немалка част от иконите са нестинарски, както и редки такива на Йоан Продромос, Профит Данаил, Св. Георги Янински с фес, две икони на Св. Марина в огъня и др.

Реставрацията и обработката са осъществени от художника-реставратор Петко Серкеджиев и са по инициатива на ръководството на Община Царево.Общият брой на иконите осветяващи още по-ярко красотата на храмовете в село Кости и село Българи е шейсет.

Представени ще бъдат и ликсозни черковни издания на менеи /месечници/, антологии, евтологии /требници/, триоди, паралинтици и пентикостариони. Книгите са печатани преди 110-120 години в най-добрите печатници за църковни издания в Европа - Венеция, Виена, Атина, Цариград /днешен Исанбул/ Най-старата от изброените книги се нарича меней /месечник/ от 1795 г. Колекцията от църковни книги, както и ктиторска плоча от 1830 година и църковна утвар са открита при почистване на храм "Св. Св. Кирил и Методий" в село Кости, тази пролет.

Книгите са печатани на гръцки език. Те напомнят за някогашното величие и състоятелност на църквата, както и за културата на жителите на тогавашното гръцко население на село Кости.

Не на последно място в изложбата се нареждат и колекция от вотиви предоставени от Националния етнографски музей при БАН. 
Вотивите са предмети с културно предназначение и се даряват като обет, в следствие на обещание, на вричане. Народът ги нарича оброци. Като определение това е един от начините за "пряк контакт с Божественото". Според традициите на българите вотивите се поставят върху иконите на светците - покровители, залепват ги с восък, закачат ги с червен конец, забождат ги с топлийки, поднасят ги с молба за оздравяване, както и с молба за благополучие. Най - общо казано вотивите са символ на надеждата. Надежда за плодородие, изцерение от някаква болест или бележка, продължение на рода и редица други съкровени желания.