Някой ден трябва да се направи нов български календар. На датите на всеобщото деление. 9 септември, 10 ноември… От няколко години неизменна част от този „календар“ е и Йордановден. Особено в Калофер.
Десетки, че и стотици нашенци, и тази година не пропуснаха да оплюят традицията на мъжкото хоро в Калофер. Казвам традиция, защото се провежда поне от няколко години, значи е традиционно вече. Споровете за зараждането му са също традиционни. Според хората, които искат да го наложат, от векове е. Според учени – от години, колко точно е спорно. 20 – 30 – 60… Исторически данни за него няма, само предания. Със сигурност съществува, откакто всички телевизори предават „на живо“ оттам, че някои – и от самата река. А с „мъжкото хоро“ започват и разпалените дискусии – кич било, чалга било, патреотарстване (каква интересна българска дума) било.
А какво точно ви пречи? Във вашия хол ли го играят? Вас лично ли са ви хвърлили в ледените води? Карат ви да вършите нещо непристойно и неморално. против волята ви? Ами – хората се забавляват. Така, както децата (че и доста възрастни) се маскират на Хелоуин и правят фенери от тикви. Е, тези в Калофер са си избрали нещо, което малко повече се доближава до нашите традиции, макар и да са го ъпгрейднали (още една интересна българска дума). И какво толкова лошо правят? Най-много някой да прояви интерес и да седне да попрочете малко за българските традиции и фолклор. Както направих и аз, защото не бях от редовните студенти по етнология при Диана Радойнова (за което съжалявам). В изследването на Десислава Андреева „Два народни обичая, описани в мемоарите на Пандели Кисимов“, чета това:
„Значително място в изложението си Кисимов отделя на участието на турските власти в изпълнението на влачугането. Интересно за нас е сведението на мемоариста за начина, по който те възприемат смисъла на българския обичай: "Турците го наричаха ислак-гюню (умокрюван ден). Самите местни власти оставяха пълна свобода в упражнението на тоя обичай, на който впрочем влачугарите подлагаха и тях. В селата особно, първия влачуган биваше самия представител на властта, бил той каймакамин, субаш или просто заптие. Влачугарите го задигваха, гдето го намерят, и на сании (шейни - б.м., Д.А.) завличаха на извора или на реката, да го умокрят, или да го оставят не умокрен за един какъв да е бакшиш. Такава участ постигаше и всякой други турчин, с когото влачугарите би имали близско познаинство."
Добре, че Османската империя я няма днес, че щяха да я разкостят как позволява подобен кич да се случва под носа на заптиетата ѝ.
А старата българска вяра, която се е запазила частично и до днес с доста езически обичаи, отбелязва на тази дата Мъжки Водици. А в книгата „Стопанката на Господ“, Розмари Де Мео пише:
„Кръстът на Водици, Райно, е друг знак. Стар знак. Казват, че и за други народи е било тъй – на живота дървото, му викаме. И се хвърля във водата, за да направи водата жива. И мъжете взимат сила от тая жива вода. В нея умиват и греховете си“
И пак да питам, какво ви пречат тия с мъжкото хоро? И защо трябва още една дата, на която да разделяме на фил и фоби, на хейтъри и лайкващи (какви интересни български думи) все по-намаляващия български народ.
P.S. Към телевизионните продуценти: Моля ви, не проявявайте интерес и към къпането на зетьове, че замина и той…
Международният фестивал на хвърчилата, провеждан всяко лято на различни локации по Черноморието, се утвърди като една красива традиция и празник, привличащ многохилядна публика. Тази година това е неговото 13-то издание, почти в края на лятото. Демонстрациите са двудневни. Днес и утре ще бъдат в Синеморец, на плажа на река Велека. Във Варвара е на 24..
Конкурсът „Кралица на Бургас 2025“ предстои през следващата седмица. За короната ще се борят 12 момичета, на възраст от 15 до 22 години. Събитието ще бъде на нова локация, не в Летния театър, където се провеждаше до сега, а в центъра на Бургас, на площад Тройката пред Дома на НХК, съобщи Ваня Маринова, лицензиант на конкурса: "..
На 23 и 24 август в района на Морска гара – Бургас ще се проведе шестото издание на Тийн Бум Фест, което ще включва иновативната „Зона за безопасност на пътя“. Целта на инициативата е да предостави на младите хора реално усещане за опасностите на пътя и да ги обучи как да реагират адекватно в критични ситуации. Посетителите ще имат възможността да..
Посещение на музикален фестивал в Мадрид, концерт в Котел, участия на лични и семейно празници с това е изпъстрено музикалното лято на Мария Мутафчиева и "Мери бойс бенд". Те се подготвят и за концерт в края на август на остров "Света Анастасия" и с нетърпение очакват срещата с публиката си. Датата е 29 август, когато на късчето земя..
Гери Турийска е писател, музикант и радиоводещ. Родена е в Казанлък, когато е 3 – годишна възраст семейството й се мести в Шейново, а след това заминава за Мюнхен, през 1993 година се установява в София. Турийска е автор на текстове на Нина Николина, Графа, Мария Илиева, Рут Колева и др.Била е вокалистка на формацията Рубикуб. Има..
На работна среща в Ямбол извънредният и пълномощен посланик на Република България в Япония Нейно превъзходителство Мариета Арабаджиева предаде на кмета Валентин Ревански официално писмо от кмета на град Наканоджо Шигеки Томару с конкретно предложение за побратимяване между двата града. „Поздравления за това, което видях и което виждам през..
Цвети Асенова е художник, който обича предизвикателствата. Освен на бялото платно, тя рисува и на стени, автомобили, лодки. Ще ви припомня, че тя изрисува стената на кея в Приморско. Темата е "морско дъно" и рисунките й покриха 120 квадрата, като превърнаха мястото в туристическа атракция. Цвети украси със свои пана и стените на..
Международният фестивал на хвърчилата, провеждан всяко лято на различни локации по Черноморието, се утвърди като една красива традиция и празник,..