Не съм първият родител, емигрирал заради детето си

Недялка Гръкова – лице на протестите. Майка на дете с увреждане в Бургас. Помним я от първите редици, зад индалидната количка с дъщеря й Таня. Сега момичето, родено с детска церебрална парализа е вече на 26. Точно заради нея Недялка взема кардинално решение – заминава за Франция. Казва, че дори е закъсняла:

"Не съм първият родител, който е решил да емигрира заради детето си. Това трябваше да го направя още преди години. Явно нещата в България няма да се случат.

Как Франция я посреща и какви права има младата българка на инвалидна количка и с диагноза тежка умствена изостаналост.

„Ходихме на личен лекар и всичко това, което трябва да се случи пред ТЕЛК го прави личния лекар. Води се досие, има въпроси и  по тези критерии се определя какво е нужно на човек с увреждание – кинезитерапия, психолог, невролог, колички, лаптоп, който да не е с ръце, а с гласови команди…“

Това, което пише в картона на Таня от България меко казано изненадва френските здравни експерти.

„Лекарката беше възмутена, че не е ходила на масово училище и не е продължила да учи.  Тя е ментално съхранена, а в картона й пише, че има много малко речников запас. А тя говори и лекарката беше изумена.

ТЕЛК решението ни вече е пожизнено. Но преди това в България си ходихме на 2 години и специално за нашето заболяване – детска церебрална парализа, то няма как да се промени“

Сега обаче животът на Недялка и Таня се променя, без да има нужда от постоянен натиск, палатки и протести.

„Първата дума на лекарката беше да пипита кой ни помага. Аз отговорих, че сама се справям, аз вдигам количката, аз всичко. А тя отговори: „То така не може“. Сега аз съм асистент, но пише, че имам право в седмицата два пъти да идва да помага човек. После мога да ползвам  различни системи, които улесняват родителя. Има много човешки неща. 

Повече чуйте в звуковия файл: