Как заметохме културата под килима

Може ли килим трета употреба да се дари на културна институция и съответната институция да пише благодарствени писма с посттоталитарен патос за това дарение? Може, разбира се, у нас всичко е възможно да се случи, защото сме страната на неограничените възможности.

„Във връзка с 60-та годишнина на театъра в Кърджали със съдействието на г-жа Цвета Караянчева, председател на 44-то Народно събрание на Република България, Театрално-музикален център - Кърджали получи 6 броя килими. Те идват от сградата на парламента, като преди това са били в Министерски съвет“

Това се казва в съобщение на страницата на Театрално - музикалният център. Те поместват с възторг, който мнозина сигурно биха определили като „телешки“, това съобщение, заедно със снимка на, предполага се, една част от дарението, положена във фоайето, под диван и два фикуса. Благодарностите за това дарение не свършват. Поместено е и част от благодарствено писмо на директора на институцията Гълъб Бочуков, изпратено до Народното събрание.

„Убеден съм, че тези уникални килими ще създадат допълнителен уют и неповторима атмосфера в нашия театър”

Уникални килими, трета ръка, дарени със съдействието на председателя на Народното събрание. Толкова ѝ трябва на културата у нас. Едни протъркани черги, под които да се заметат проблемите, а ние да се радваме на уюта, създаден със съдействието на първия човек у нас (защото България, все пак, е парламентарна република). Преди месеци един човек и неговите служители шиеха до късни доби маски за бабите и дядовците по селата, които нито можеха да си купят, нито имаше от къде. (вижте повече тук) Човекът чак се възмути като му предложих да направим интервю с него. Когато хората искат да направят добро, често не държат да парадират с това. Но директорът на кърджалийския театър държи да се похвали, че са му харизали шест килима. Па били те и трета употреба. Политик ги е газил, все пак, не случаен човек, плебей някакъв. 

За съжаление, голяма част от гилдията ни в сферата на културата е в два основни лагера у нас. Тази, която държи да се хареса на властта; тази, която и килими трета ръка (или трети крак, не знам как е по-точно) да ѝ дадат, ще е радостна. Защото идва от властта, защото е безплатно и защото е удобен начин да се покажем като верни. Без значение коя е властта. А другите. Е, другите са като Радой Ралин, ходещи голи и боси, както разказват негови съвременници, чакащи времето да се промени. То се промени, ама ние – не.

А опитът за кризисен ПиАр, че тези килими били толкова ценни, че театърът ги искал, че щял да ги ползва за реквизит, никак не кореспондират с гордата снимка на един килим, под един диван, във фоайето. Там, където и случайни могат да стъпят на това национално богатство, дарено, със съдействието на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. Която, преди време, каза пред бТВ относно увеличаването на депутатските заплати:

“Вдигаме ги, защото една трета от заплатата си дарявяме! И сега трябва и по места да даряваме“.

Така че – таз година употребяван килим за театъра, а догодина – чисто ново чердже. Хаирлия да е!

Текстът е авторски коментар.