Агитацията в Атия - няколко плаката и местни емисари

Село Атия доби славата на размирно и бунтовно. Именно там нададоха първи глас срещу тогавашния кмет на Созопол Панайот Рейзи, след като разбраха, че е планирана да се изгражда площадка за временно съхранение на опасни отпадъци. Властта се смени и новият градоначалник се отказа да я правят край Атия. Днес селото е тихо и спокойно, местните се радват на слънцето на пейките пред блокчетата, а други си чоплят по колите.  Не се забелязва нито един кандидат за народен представител, с изключение на няколко строги погледа от няколко плаката.

Не сме виждали политици, но не ни и трябват техните обещания, казват анкетирани от нас. Някои вече са си направили своя избор за кого ще гласуват, други - си "дават пас".

Това са хората от долната част на селото, т. нар. моряшка. Колко моряци са останали в нея не знаем, но поне има рибарски лодки тк – таме. Е, със сигурност, в горната част няма останали миньори. Мини вече отдавна няма, фабриката е срината. Но пък намираме гости и виладжии.

Имат местни, емисари, които агитират за тях, казва мъж, дошъл тук да си почине от шумотевицата на големия град. Чувал е и слухове, че давали по 50 лв., но за кого и дали е вярно - не знае. Спираме и млад мъж от Бургас, който има вила в селото. Той посочва и една задача за бъдещите депутати - да провеждат политика за възраждане на българските села, защото все повече хора предпочитат да се връщат в тях. 

И така, животът в Атия тихо си тече, неподвластен на парламентарните битки за новите 240.