Стефан Гончаров е носителят на голямата награда от Националния литературен конкурс “Море“

Поет, скандинавист, културолог, кино критик и докторант по теория на литературата, Стефан Гончаров е носителят на голямата награда от Националния литературен конкурс “Море“, организиран от НЧ "Св. св. Кирил и Методий" в Бургас. Тя му бе присъдена от жури в състав Румяна Емануилиду, Иван Христов и Катерина Стойкова. През 2015 г. излиза първата му книга - „Геон“. Три години по-късно се появява стихосбирката „Смъртта не се чака“. Литературната критика говори за неговата пълнокръвна религиозно-философска поезия и кинематографичен подход към граденето на поетичния свят. Победата сега му носи възможността да събере търсенията си в нова стихосбирка под щемпела на бургаското издателство „Знаци“.

За “Море“ Стефан Гончаров изпраща пет стихотворения, писани специално за конкурса, а „сръчкването“ идва от негов приятел-Александър Арнаудов, който заема второ място:

„Бъдещият ми издател Румяна Емануилиду много ги хареса и държи те да са в ядрото на бъдещата книга или поне тяхната естетика и дух. Възнамерявам да стъпя на тях и да видя къде ще ме отведен това търсене и начално стъпало-темата за морето.“

Със сигурност признанието на други хора е най-ценното в случая. Не съм от най-социалните и видими поети и да имам възможността да се докосна до мнение, да получа обратна връзка, е важно, добавя Стефан Гончаров. Опорите на неговия поетичен свят:

„Отношенията аз-ти винаги са били присъщи на поезията ми-чисто романтични или с метафизични нотки. Втората ми голяма тема е отношението към духовния живот, към Бог, ако може да се говори за Бог без да звучи твърде наивно. Смъртта на Бог, травмата на съвременния човек, тази невъзможност да се говорят и чувстват такива големи емоции.“

Освен в поезията, Гончаров има изяви и в кинокритиката. Отразявал е филмови фестивали като “Кан”, “Берлинале” и “София филм фест”. Началото на тези негови интереси е есе, с което става част от младежкото жури на „София филм фест“ през 2015 година, когато е на 18 години:

„Баща ми се занимава също с кино. Той е голям синефил. Беше повод да видя повече от неговия свят, да разсъждаваме заедно върху разни образи, възможността от фестивала съвпадна със семеен момент.“

Дори и в най-касовите филми човек може да намери симптоми за времето, в което живеем, казва Гончаров, но запазено място в сърцето му винаги ще имат класици като Бергман и Тарковски.