100-годишното Сарафово, създадено с мъката на бежанците, празнува юбилей

Преди 100 години, след месеци и години лутания, част от бежанците от Одринска Тракия започват да се заселват в днешното Сарафово. Първо това правят 56 семейства, разказва Гинка Герова, която е родственик на първите заселници и е част от организационния комитет по честването:

„Първите семейства се заселват тук, в местността „Соката“. До края на 1922 г. стават 81, а през 1923 г., вече са 118. В началото живеят във временни сламени колиби заедно с добитъка. Всичко по тези места било обрасло с драки. Изсичали драката и си строели къщи без разрешително и план. На няколко пъти импровизираното селище е разрушавано и опожарявано. Затова водят непрекъсната борба за утвърждаването му като отделно населено място. В началото на 1922 г., бежанците от „Соката“ вече имат официален статут на български гражданим, а в края на годината и свой кмет“, разказа тя:

Иначе, нейният прадядо е сред първите заселници:

„Те са били едно малко семейство, тъй като дядо Иван е имал само две деца, а съпругата му, баба Петра, е починала още в Тракия. И той, с двете си деца, те са били вече големи, около 16-17 годишни, идват в Сарафово. И това, което знам, че моята баба Аргира е от семейството на Дерменджиевия род. Тя не е дошла тук. Тяхното семейство не се е заселило първо в Сарафово. Те са били в Бяла, Варненско. Дядо ми Димитър и баба ми Аргира изглежда са се познавали още от Турция. И той отива, намира я и ѝ казва „Сарафово е много хубаво (то тогава се е казвало Папорос), идвайте насам. И цялото семейство Дерменджиеви, с всичките си деца, се преселват и те в Сарафово“, разказва Гинка.

Кварталът нови името на инж. Стоимен Сарафов, наричат го спасителят на бежанците, припомня Гинка Герова. В негова чест ще бъде поставена паметна плоча на читалището в квартала.

„Под негово ръководство, семействата получават помощ и заеми за построяване на къщите, наречени „шаронски“, на името на Рене Шарон, който контролира средствата. Стоимен Сарафов урежда и водоснабдяването, през 1932 г. построяването на къщите и дарява много лични средства за построяването на училището. През 1924 г. трудолюбивите хора в Сарафово, със собствени средства и колективен труд, изграждат училище за своите деца. Първи просветители са Георги Казаков, семейство Катя и Александър Богданови, Мара Чапарова, Анастасия Добрева, Видка Стоянова, Станка Станева, Цвета Белиматева, Димитър Казаков, Ангелина Узунова, Ради Джунев. Скоро, след основаването на Сарафово, жителите му създават читалище. Основано е през есента на 1929 г. по идея на учителя Георги Казаков. Първо се именува Ламбо Мърдев, активен революционер и просветител от Булгаркьой, селото, от което идват“, разказва тя.

През първите 15 години, читалището се помещава на различни места. Организират се вечеринки, организират се театрални постановки, а със събраните средства се купуват книги и се обогатява фондът. През 1938 г. библиотекар, първият, става дядото на Гинка Герова – Димитър Иванов – Джамбаза. Новата сграда на читалището е открита през 1963 г. и културното средище носи името на учителя Ангел Димитров.

А връщайки се към настоящето – кварталът ще празнува два дни. В петък, от 17 ч., ще бъде открита паметната плоча, след което ще бъде открита изложба „Българските бежанци в нашата памет“ и ще има празнична програма в читалището. На другия ден, от 11 ч., отново там ще има прожекция на спектакъла „Дом за овце и сънища“ и земляческа среща на потомците на заселниците. Празникът ще продължи на пристанището, от 18 ч., с концерт на Таня Ди и Благовест Зерлиев, ПФА „Странджа“, Тони Димитрова и Миро Станчев и ще завърши със заря.