Поколение Z в социалните мрежи

снимката е илюстративна

Снимка: freepik

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Поколение Z са младежи с визия, цел и посока. Те са различни, търсещи, скептични. Успешно съчетават своето самоусъвършенстване със забавлението. Те са умни, индивидуалисти, ценят многообразието и равенството.

В това е категорична Десислава Радева. Тя е психолог и работи с младежите от Поколение Z от 5 години.

„Поколението е изключително добро. Наистина е поколението на различните хора. Младите, които се опитват да търсят решение на конкретен проблем. Имат добра интуиция. Имат интерес към новото, към истинската информация, проверяват я от различни източници. Поне според мен, търсят някакво усещане за удоволствие сега в този момент."

Това ги отличава от предните поколения, при които забавлението е отложено някъде напред във времето.

Амели Фьорстер от Германия, която представя предното поколение Y, е на мнение, че младежите вземат решения относно потреблението на социалните медии много по-конкретно, отколкото нейните връстници.

"Поколение Z смята, че няма живот без социалните мрежи. Facebook има голямо влияние върху техния живот, за това как общуват с хората, как правят снимки, как се справят с поверителността, как намират модели за подражание."

Типични представители на тази генерация са изпълнителите от вокален ансамбъл „Фортисимо“ Ина Мархолева, Кристиан Грънчаров и Стефан Куманов.

Те потвърждават, че са израснали на границата между реалните игри с приятелите от квартала и пред компютърните виртуални светове.

„Ние сме от поколението, което влиза в социалните мрежи, за да загубим малко време, да погледнем нещо смешно, нещо, което те ободрява. Може би поколението преди нас (не искам да казвам по-възрастните) влизат именно с цел да научат нещо. Но по-скоро се впускат в клюките, в търсенето на жълтите статии, които доста често са напълно неверни новини", разсъждава Стефан.

Но и младежите вече осъзнават, че са все по-зависими от социалните мрежи. Все по-трудно им е без Facebook, Instagram, Twitter, а вече и TikTok.

„Социалните мрежи притъпяват всякакви чувства. Защото ние живеем във виртуален свят. Дори по празници, по семейни сбирки, вместо да отделяме по-голямо внимание на семейството си, на хората, които обичаме и да го показваме това нещо, ние гледаме да се снимаме за Facebook, за Instagram. Нека показваме колко сме щастливи. Това разеденява хората и това е огромен минус на социалните мрежи", допълва Стефан.

Това наблюдава и детският психолог Десислава Радева. Тя е мнение, че онлайн общуването не води до сближаване между хората, а точно обратното.

"Изключително важно е да бъдат във връзка. Но да бъдат в тази виртуална връзка. Хората стават все по-отдалечени едни от други, все повече (особено младите хора) през своите устройства се опитват да докарат всичко, което искат до дома си и до себе си. Вместо да излязат и да отидат някъде и да се срещнат някъде. Това води до ограничаване, отколкото до сближаване, до връзка между хората. Води до една невъзможност за поставяне на граници – къде съм аз, къде е другият. Може би е добре по някакъв начин да бъдат ограничени", споделя психологът.

Друг проблем е, че младежите представят себе си в социалните мрежи по един много различен начин. Опитват да изживяват своите фантазии, своите желания, своята по-добра или желана част от себе си. Но не се опитват да го правят в реалния живот, а в това дигиталното пространство. Според психолога, тази виртуална реалност може да доведе до такива обърквания на мозъка, че човек действително да не знае кое е реално и кое въображаемо.

Сърбинът Йован Дукич наблюдава и друг проблеми при използването на социалните медии. Инфлуенсърите налагат стереотипа, че са щастливи и успешни. А това не винаги е така. Това обаче кара обикновените младежи да се фокусират върху това, което нямат, вместо да са доволни от това, което притежава.

Психологът Борис Савов алармира, че дигиталната среда и стоенето пред екрани е изключително вредна за децата в ранна детска възраст. Научно доказано е, че крият рискове за психическото развитие, а и за физическото.

"Оказва се, че тази среда, която е т.нар. „дигитална“ е доста вредна за децата в ранна детска възраст. Вече е научно доказано, че крият рискове за психическото развитие, а и за физическото.

Тези рискове могат да са свързани с нарушения на развитието на когнитивните функции. Това, което наблюдавам в работата си, е общо изоставането в развитието", споделя Савов.

Но Савов уточнява, че няма такава опасност за младежите от Поколение Z, които вече са с оформена психика и мислене.

Кристоф Швайгер от Нидерландия не е по-различен от връстниците си в България. Той се притеснява от проблема с поверителността.

"Поколение Z също могат да бъдат захранени с дезинформация в социалните медии. Всички знаем какво бе по време на пандемията от коронавирус. Така че всички знаем, че следването на грешни съвети, може да доведе до последствия."

Кристиан Грънчаров обаче е категоричен, че неговото поколение е много по-скептично за неистинските новини в социалните мрежи. И генерацията на неговите родители са много по-склонни да четат жълтите истории, подлъгани от заглавията.