Ценна находка е открита в средновековния град Русокастро

Нова ценна находка откриха археолозите, проучващи средновековния български град Русокастро. При разкопките на укрепения проход с кула-кладенец, те попаднаха на прекрасно запазено подпечатващо средство – пирамидален бронзов печат. Това по същество е частен печат, принадлежал на представител на елита в средновековния град. Той може да е бил аристократ, духовно лице или богат търговец, водещ кореспонденция с различни хора на Балканите. При всички случаи обаче, това не е печат на представител на държавната аристокрация – при подобни случаи върху печатите се надписва титлата на притежателя му, което липсва при новооткритата находка от Русокастро.

Подобни печати са известни най-вече от Североизточна България. Там те масово навлизат в края на IX и особено през X и XI в., под влияние на традицията във Византия, която от своя страна продължава римските стандарти при водене на кореспонденция. От това време е известен дори личния печат на цар Симеон Велики, изработен от лазурит. Подобни подпечатващи средства обаче се използват и по-късно, през XII-XIV в.

Археолозите, проучващи средновековния град Русокастро припомнят, че тук са открити многобройни находки от Първото българско царство – керамика, апликации от войнишки колани, дори един амулет с руни.

Новооткритият печат е с изящна пирамидална форма. Дръжката му завършва с ухо, през което е минавала верижка или кожен ремък за провесване на шията. Надписното поле е квадратно, с размери 9 х 9 мм. Върху него майсторски е гравиран човешки бюст във фас. Много добре са изобразени лицето и дълга дреха, за която археолозите първоначално не изключват да е расо. Напълно възможно е притежателят на печата да е духовно лице, но това е все още в сферата на хипотезата. Проучванията върху находката продължават.

Разкопките на средновековният град Русокастро се изпълняват от археолози на Регионален исторически музей – гр. Бургас, и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България.