Разбира се, държавата и Господ са виновни

Сигурно сте забелязали как всеки път, когато стане нещо такова, обичайните обвинени са държавата и Господ. Откакто се помня, българското общество влага един особен смисъл в понятието „държавата“. Тя не мисли за хората си, тя е виновна за почти всичко, държавата не ни увеличава заплатите и пенсиите, държавата ни увеличава тока и парното. Митичната държава, която се състои от някакви причудливи създания, а не живи българи, избрани да представляват други живи българи, които са гласували за тях. О, всъщност, моментът е удобен, сегашната държава е назначена от президента, а не е избрана демократично, както си трябва. Ето, значи виновен има.

Малко и за другия редовен обвиняем. „Господ наказа България“ е другата любима мантра, каквото и да се случи. Наводнения, убийства, зверски катастрофи, други аварии. Ако разсъждаваме в духа източно-православната религия, обявена от конституцията за официална, Всевишният може и да пусне вода, понякога дори вповече, но да кажем, че иска да ни компенсира заради големите жеги и сушата.

С последствията, обаче, той няма нищо общо. Зверската сеч, законна и незаконна, оставените клони, които заедно с пороите и калта обезобразяват засегнатите села и градове, непочистените речни корита и долове, са си пряка отговорност на хората. На българите. На конкретни българи. Но колективната безотговорност, така любима още от застойни соц времена, си е на почит до ден-днешен, когато стане нещо фатално.

Всъщност, нищо фатално не е станало, казват най-дебелокожите оптимисти, ето, жертви и пострадали от наводненията поне няма. Няма сега. Този път. А за хилядите (защото са над 1000 със сигурност) жертви по пътищата заради башибозушкото шофиране? А дивашките скандали с намушкани, застреляни и удушени? Нейсе, запуши я, би казал бай Ганьо, отговорна е държавата и туйто.

Иначе, надежда има. Десетки доброволци се отправиха към Слатина, Каравелово и Богдан, за да ринат кал. Политиците не ги броя, моментът им пасва идеално на предизборната кампания, а на терен са всички медии. Говоря за обикновените граждани. Които знаят, че те са държавата.