Уроците на Юлия Огнянова-майка Кураж на българския театър

100-годишнината от рождението на режисьора Юлия Огнянова беше отбелязана в Бургас. Инициативата под надслов „Уроците на Юлия Огнянова - Академия за достойнство” събра в Кукления театър на морския град нейни студенти, изследователи на преподавателската и творческата й дейност. Наричат я „Желязната лейди на българския театър“, определят я като новатор и явление. Пътят й започва от драматичния театър в морския град.

Годината е 1957 г., когато Юлия Огнянова постъпва на работа в ДТ „Адриана Будевска” като драматург, но много скоро е провокирана от колегата ѝ Леон Даниел да се пробва като режисьор. Нейното представление „Майка кураж” е първата постановка по пиесата на Бертолт Брехт, поставена в България. Успехът е голям и привлича публика както от страната, така и от чужбина. До Юлия Огнянова на афиша има още три имена - Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов. Наричат ги „великолепната четворка“, която създава най-силния период в Бургаския драматичен театър. За този период Юлия Огнянова казва:

"Три години бяха като един 3-годишен меден месец в Бургас. Всеки ден беше радостен, всеки ден нещо се правеше." 

Румяна Емануилиду е автор на 7 книги за работата и живота на Юлия Огнянова, сред тях „Уроците на Юлия Огнянова“, „Юлия и клоуните“, както и „Завещаното от Юлия Огнянова“:

"Думата "Бургас" за Юлия отваряше врати, защото тук започва нейния живот реално в театъра. Прави първата си театрална постановка с един от поетите, които влизат като нови в театъра Иван Пейчев с "Всяка есенна вечер", тук е втората й постановка "Крал Пиф-Паф, но не е там работата, с която въвежда театралната клоунада в българския театър. 15 години работихме по тези книги. Остана незавършена "Юлия и Брехт". Няма как да не бъдеш провокиран от такава личност. Ти самият усещаш, че вече си друг човек-до срещата с Юлия Огнянова и след срещата с Юлия Огнянова. Всичко, което тя казва в книгите, е с много голям смисъл за години напред."   

Когато идеологията се намесва в изкуството, великолепната четворка в морския театър е разформирована. През 60-те Огнянова пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Кукления театър. През 1981 г.  поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ. За наследството на Юлия Огнянова говори Христина Арсенова, директор на Държавния куклен театър в Бургас и нейна студентка:

"Тя разработва нов сценичен език-разбираем, но и плашещ за някои, той говори иносказателно, но и достатъчно ясно истини от съвремието. Въвежда понятието "плебейска естетика", защото нейният театър черпи вдъхновение от народната мъдрост, народното творчество, обичаите, кукерските игри. Тя е неоспорима съвест на театъра. Нейното мнение тежи. Учениците на Юлия-режисьори и актьори, това е най-голямото наследство, което тя остави на българския театър."

Сред учениците на Юлия Огнянова са имена като Теди Москов, Александър Морфов, Антония Врид, Леонард Капон, Велимир Велев, Мариета Ангелова, Мая Новоселска и много други. Наричат я „Майка кураж“. Петър Тодоров, съосновател на фондация „Театър в куфар“, която продуцира едноименния фестивал, председател на Център за изкуства „За  Родопите“, създател на фестивала за танцов и визуален театър в Бургас "Ерата на Водолея", разказва:

"Тя никога не е напускала сърцето ми! Беше майка за всички нас. Ние, нейните ученици, бяхме нейните деца. Нашите часове по режисура се провеждаха в нейния дом-ние отивахме там в 9 сутринта, стояхме до 21 часа. Тя готвеше за нас. Времето минаваше неусетно. Самата тя не желаеше да идва много в академията. Всички я наричат "професор Юлия Огнянова", но тя нямаше академични титли, защото не искаше.Тя живееше в собствен свят, който се състоеше единствено от идеи и идеали."

Истински театър с прави не с пари, а с идеи, прави се тогава, когато те стяга чепика, както е казвала Юлия Огнянова. В това вярва и основателят на театър „Кредо“ Нина Димитрова, която се връща към един от уроците й от сцената в Бургас:

"През 1991 година, когато започнахме да правим "Шинел", работата не вървеше, бяхме изпаднали в истерия. Аз клечах в една клетка и пеех "Одата на радостта". Зуекът ме питаше от другата страна-що пееш, аз му отговарях-де да знам, защото съм свободна. Той-е, как ще си свободна, нали си вътре. Аз-обаче мога да изляза. И застинахме, заедно с разбрахме, че сме открили нещо. Когато Юлия дойде, тя от време на време обичаше да идва, както казваше-да удари едно рамо. Думите й бяха-"Деца, вие сте събрали спектакъла в шепа." И до ден днешен като питам някой режисьор за какво му е спектакъла и ако той нe ми събере този спектакъл в шепи-като отворя, ако не разбирам какво виждам вътре, ми е ясно, че няма смисъл да му гледам представлението. Какво е Юлия за мен-тя е светицата на българския театър и бомбаджийката на българския театър. Тя заложи в 80-те години бомба със своите ученици, която изгърмя 90-те и още се чуват, както се казва, отгласите от гърмежите."

Със спомени се включиха още Съби Събев и Христо Симеонов. Дигитална изложба и документален филм, посветени на знаменитата режисьорка бяха част от събитието. Публиката видя и представлението „Филифьонката“ с режисьор Петър Тодоров, получил през 2019 г. наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за най-добър куклен спектакъл. 

Честването е по инициатива на Държавен куклен театър – Бургас, Издателска къща „Знаци” с партньорството на Община Бургас.