Как да се облагороди градската джунгла на Бургас – „Дупката“?

• 30-годишната сага с „Дупката“ продължава

Нито един обаче от собствениците на терен в имота не беше поканен. В това число нямаше и представител на Община Бургас, която има най-голям дял от над 10 000 кв.м. „В момента ние не обсъждаме собственост, юридически казуси, не обсъждаме квоти, а само експертни идеи. Затова на последващо заседание и на последваща среща ще направим различен тип прочит на това събитие. Допълнително ще има среща, която ще включва само заинтересованите страни що се говори до собственост. Собствеността не винаги е свързана с експертиза. Това, че си собственик на нещо не означава, че знаеш как да го развиваш. Всичко, което от тук ще излезе като документ и едно предпроектно проучване , ще бъде предоставено на всички заинтересовани лица“, коментира Емил Бурулянов. Той поясни, че предстои среща и с гражданския сектор, за да се събере и анкетен материал по темата.

Въпреки сегашното си състояние, в миналото теренът на „Дупката“ е бил важна част за обществения живот на Бургас. Първоначално площад „Тройката“ е проектиран да изглежда като „Шарл дьо Гол“ в Париж, където се намира Триумфалната арка. „През 1912 г. Коджакафалията дарява земите си за малоимотните и бедни бургазлии, които се включват в територията на града. Интересно е, че тогава площад „Тройката“ става географски център на Бургас. На самия площад на определени дни са се провеждали пазари“, разказа историкът и краевед Катя Корудерлиева.

Теренът на „Дупката“ вече се е превърнал в градска джунгла. Това посочи Станимира Делева от Българската фондация биоразнообразие. Заедно с ученици от Бургас тя е направила изследване на това как се е развила през годините екосистемата в района. То показва, че ако през 2006 г. циментът е обхващал около 81 % от площта, сега е едва 9,46 %. В момента на над половината от „Дупката“ има тревни площи, дърветата и храстите заемат 36 %, а водата 1 %. Около 220 растителни и животински вида може да се срещнат там, посочи Делева.

„Открихме 139 вида растения, сред които имаше праскова, каисия, черници, смокини и т.н. Имаше и доста големи дървета, включително тополи, явор, ясен, декоративни видове, включително магнолия. Не очаквах да има толкова голямо разнообразие на водни кончета в „Дупката“ – 4 различни рода водни кончета. За съжаление „Жабарникът“ вече не е чак толкова изразен жабарник. Установихме само един вид жаба. Има 24 вида птици. Във водата най-накрая установихме риби. Има гамбузи, които нямаме идея как са дошли, но рибите си живеят в тази вода. Установихме 5 вида прилепи, които използват дупката като ловна територия. Голяма част от „Дупката“ е заета от улични котки, които се размножават вътре. Те са заели своята роля на върховния хищник в „Дупката“, обясни тя.

Делева допълни, че части от пространството обаче остават недостъпни. Според нея, в „Дупката“ има ресурс, който вече осигурява екосистемни услуги на града и може да се помисли за интегриране на тази градска природа в бъдеща зелена площ.

Представители на бизнеса посочиха, че вече се наблюдава тенденцията офис сградите да се изместват извън центъра на града и е по-добре теренът на „Дупката“ да има по-скоро обществени функции.

 Според проф. Сотир Сотиров, на мястото може да се направи технологичен парк.  Други идеи за пространството предложиха архитектите. Една от тях е да се оползотвори подземното пространство. Преди години на терена беше започнал строежът на стария проект за ГУМ и част от основите все още са запазени.

„Какво имаме като даденост? Една дупка, която е озеленена и оводнена. Единият вариант да се прави нещо под земята са паркинги. Имаме обаче паркинг, който не е запълнен на площад „Св. Св. Кирил и Методий“. Друго какво може да се направи под земята? Складове, хранилища и т.н. Сгради, които имат хранилища са например съда, но той си има сграда. Заведение, което има нужда от хранилище е Агенцията по вписванията. За нея може да се намери сграда близо до съда, за да може старата й сграда, заедно с градинката и театъра да се обособи като културна зона. От друга страна пък, трябва да се направят и някакви зелени пространства, които да допълнят площадното пространство на „Тройката“. Сега площадът е доста оголен и хората притичват от единия до другия край, когато е горещо“, коментира архитект Събин Попов.

В последните 2-3 години в световен мащаб се откриха много музеи на модерното изкуство, допълни архитект Димитър Георгиев. „Този тип музеи на модерното изкуство са най-посещаваните обекти. Те носят приходи от всяко едно посещение. Модерното изкуство не са само тези картини, които са експонирани в по-малките бутикови галерии. Това са арт инсталации, стени, на които има хора, които рисуват графити. Имат пешеходни пространства и дизайнерски стаи, където се показват модерни идеи. Съвременните музеи на изкуството са тържище на млади автори, защото всеки един млад автор в началото е неизвестен, но там е мястото той да се продаде. Не трябва да забравяме и че в центъра на Бургас няма например художници. Уличният занаят рисуване го няма“, посочи той.

Председателят на комисията по „Устройство на територията“ към Общинския съвет в Бургас архитект Петър Статев посочи, че каквото и да се направи на този терен, трябва да бъде синхронизирано с останалата част на площада. Той допълни, че в момента Община Бургас подготвя силуетни планове на улиците „Александровска“ и „Богориди“. „Чрез които да се запази този характер на самото застрояване – новите сгради да се вписват в общия план.