Даниела Божинова, ПП-ДБ: Не бих преглътнала правителство с ГЕРБ

публикувано на 18.04.23 в 09:11

Даниела Божинова

Снимка: БГНЕС

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Аз лично не бих преглътнала правителство с ГЕРБ, мисля, че и много от моите колеги не биха. Такова е настроението в бургаската организация, откъдето аз идвам".

Това заяви пред БНР Даниела Божинова, която е избрана за депутат от коалиция ПП-ДБ.

В момента между ГЕРБ и ПП-ДБ се разговаря за законодателство и избор на председател на Народното събрание. Днес ще научим официално в групата резултатите от тези разговори, обяви тя.

В новия парламент Даниела Божинова би искала да работи за подобряване на Закона за прякото участие. "Да направим референдумите по-работещи, а не да са само оръжие и инструмент за политически маркетинг".

В предаването "Преди всички" тя обясни процедурата след събиране на подписите за референдум:

"Задължението на НС - председателят трябва незабавно да предаде подписката, която е получил парламентът от "Възраждане" на служба ГРАО, за да бъде проверена валидността на подписите и да се установи има ли изискуемите от закона 400 хил. валидни подписа или не. Моето предположение е, че може би ще има необходимите подписи. Срокът на ГРАО за проверката е до 45 дни и след това се връща в парламента отново. Тогава влиза в комисии, те я разглеждат, изказват се по нея".

При хипотезата 400 хил. валидни подписа и нагоре, парламентът просто взима решение за референдум, подчерта Божинова и добави:

"Стига въпросът да не е по изключените от закона теми и стига някой да не реши, че има нещо неконституционно във въпроса. Моето убеждение е, че въпросът е ок".

Срокът от влизането на подписката в НС до решението за правене на референдум е 3 месеца. Той може да бъде удължен най-много с още 1 месец, отбеляза депутатът.

По думите й има доста спорове по отношение на съвпадането на избори и референдуми.

"2 683 606 души са гласували в предходните парламентарни избори. Ако този референдум бъде насрочен с местните избори, на него трябва да гласуват точно толкова хора, за да бъде зачетен резултатът. От там нататък резултатът се определя от мнозинството".

Според нея една от несправедливостите на закона е, че българите в чужбина не могат да гласуват на референдум:

"Тези 100 000, които гласуваха в чужбина, ще трябва тази бройка да произлезе от електората в България, което е допълнителен стрес фактор за референдума".