Австралийски пътешественик корабокрушира край Приморско (видео)

60-годишен австралийски пътешественик корабокрушира край бреговете на Приморско. Той тръгва от румънските брегове, през български и турски води, а крайната цел е Венеция. Срещаме го в Приморско, където местните се опитват да му помогнат с ремонта на плавателния му съд.

Александър Джеймс Маккинън e роден в Австралия през 1963 г. и прекарва детството си между Великобритания и Австралия. Той е преподавател по английски език в Уелс.

"Част от книгите, които преподавам по английски са „Хобит“, Властелинът на пръстените“, „Нарния“. Всички те са за пътувания и приключения. Том Сойер също. И те ме накараха да се замисля и да мечтая, няма ли да е хубаво тези приказки да станат реалност.

Когато поех на първото си пътуване преди 25 години, аз преподавах в училище във Великобритания и исках да напусна и да кажа сбогом със стил. Затова взех назаем малка лодка само, за да греба към залеза. Смятах да отида за два дни надолу по реката. Само два дни. И от училището казаха, да, взе ми я и до където стигнеш, а после ще дойдем и ще те вземем."  

И моето парти започна, първо два дни, после три, четири, пет, после седем и още и още. И така изминах целия път от Северен Уелс в Англия до Черно море, до Сулина, в продължение на 14 месеца."

Тези приключения пътешественикът е описал в книгата „Невероятното пътешествие на Джак де Кроу (враната).“

25 години по-късно той навършил 60 години и решил да повтори епичното си приключение.

"Преди няколко години бях във Венеция и в съзнанието си рисувах картината на малката лодка с червено платно, която се задава от лагуната и плава между гондолите.

И си помислих, не е толкова далече. Там по-надолу, зад ъгъла през Истанбул. Реших, че трябва да направя още едно приключение преди да съм твърде стар, изнемощял и грохнал. И така реших да го направя."

И това пътешествие той осъществява, както и първия път, с малка триместна лодка. Която е заредена с история.

Дизайнът е създаден през 1962 година след състезание обявено от британския вестник Daily Mirror. Идеята е била да се създаде достъпна, лека, достатъчно малка лодка, за да се пренася върху багажника на колата и достатъчно лесна за сглобяване в задния двор.

Тази емблематична лодка му служила вярно и при това пътуване, докато край Маслен нос попада на лошо време и чупи руля. Тогава във водата забелязва делфини, които сякаш са усетили тревогата му. 

На брега среща майката на Здравко Василев и семейството от Приморско решава да помогне на пътешественика.

"Времето стана много, много лошо. Водата вече влизаше в лодката и се опитах да стигна до носа, когато руля се счупи. А без управление не можеш да направиш нищо и аз просто се насочих към брега. И тъкмо си мисля как положението е безнадеждно и от къде да взема нов рул, и виждам две дами, които се разхождат на брега. И едната ми казва, моят син строи лодки."

Мъжът е бил настанен в дома им, имайки възможност да опознае Приморско, гостоприемството ни и българската ракия. Местните пък са се заели да възстановят щетите по лодката.

„Българите са толкова приятелски настроени, толкова топли. Навсякъде срещам хора, които искат да ми помогнат, да ми дават неща. Наистина прекрасна страна.

Открих колко прекрасен е Созопол. Толкова много история. Храната е страхотна, шишчетата и кебапчетата. Толкова красив морски пейзаж има по българското Черноморие, плажовете са фантастични, птиците, делфините.

Аз съм изумен от доброто стечение на ситуацията след лошия ми късмет с времето и вероятността от удавяне. Не знам дали вярвам в съдбата, но вярвам в добротата. Морето е опасно, но ако стигнеш до брега, винаги можеш да откриеш добри хора, които да ти помогнат.“

Александър Маккинън навсякъде ходи със своята приключенска шапка, казва, че с нея хората смятат, че може да е луд, но със сигурност знаят, че не е опасен.

Първите записки за следващата му книга вече са нахвърлени в Приморско и с нетърпение очаква да достигне до бреговете на Венеция, за да завърши своето приключение.