„Вдигнах го спящо от пода, купих му закуска и го заведох на училище“

Връщането на ученик изисква много повече от прилагането на регламентираните мерки: осигуряването на безплатна закуска и безплатни учебници и тетрадки, разказва пред БНР - Бургас директорката Магдалена Япаджиева. На практика, учителите и медиаторите обгрижват учениците си и често заместват семействата, в които понякога и двамата родители са далеч – работят в чужбина и децата отглеждат баби, лели, по-големи братя и сестри. С колегите си Япаджиева носи дори дрехи и обувки от своите деца, защото има ученици, чиито семейства не ги пускат, защото не могат да ги облекат и обуят. Отделно всичко в училище е безплатно: закуска, учебници, тетрадки.

Магдалена Япаджиева

Всеки учебен ден призори директорката и четиримата образователни медиатори проверяват кои деца не са на училище, питат класните кои са болни и тръгват да търсят останалите из ромската махала. Педагозите не се притесняват да обикалят улиците сами. Някои от тях работят в училището от десетилетия. Хората ги познават и уважават. Но има проблем - пуснатите свободно кучета. „Моля някой съсед да ми помогне – кучетата ги познават“, обяснява медиаторът Георгина Димитрова. Тя работи в квартала от 20 години, преди е била учителка по руски в същото училище. Преди дни намерила отсъстващ петокласник спящ на пода у дома. 

"Сутринта отидох, събудих въпросния Андрей от пети "В" клас. Взех го от леглото. Не е правилно да кажа "взех го от леглото", защото всъщност той спеше на земята. Събудих го. Минахме на първата закусвалня в квартала. Казах му да си избере закуска. Нахраних го и го доведох в училище" - разказва Димитрова, за която този случай не е изолиран. Друг път се налага разговор със семействата, които я познават отлично, но не винаги разбират защо му е на детето образованието. Нали и те не са учили?

Георгина Димитрова

Разковничето е в изградената доверителна връзка между двете страни и в постоянството. „Ключът е постоянната работа. Не се отказваме. Не става с магическа пръчка, не става от един път. Ако при тези семейства отиде някой, когото те не познават, и тръгне с лошото, няма да се случат нещата“ – казва директорката и пояснява, че под „лошото“ има предвид заплахи и писане на актове за административни нарушения.

Що се отнася до образователните резултати, педагозите се борят, на първо място, учениците им да са грамотни, а след това - да повишат резултата на учениците си националните външни оценявания.

„Отлепихме се от дъното. Миналата година резултатите – аз съм реален човек – не бяха добри, но бяха обнадеждаващи. Имахме по-голям процент средни оценки, тройки. Нямаме шестици тук, но си спомням един експерт от министерството, който каза: „Вашите тройки може би се равняват на шестиците на децата от математическа гимназия“. Защото за да научиш това дете и да изкара средна и добра оценка, защото имахме и четворки, значи е положена – повярвайте – доста сериозна подготовка“, коментира Япаджиева.

За ограмотяването помага фактът, че към училището има помещения за предучилищни групи, където записват деца от 5-, а вече и от 4-годишна възраст. Основната задача на възпитателите е децата да научат български език, който за тях е на практика чужд. През 2016 г. по Българо-швейцарската програма се изгражда пристройка към училището, където се помещават по четири групи петгодишни и четири групи шестгодишни. "Оттогава се вижда, че има по-сериозно дръпване по отношение на ранното детско развитие. И когато те са в групите две години, вече и 4-годишни записваме, идват, без да знаят езика, но в първи клас вече имат познания. И на колегите, съответно, им е по-лесно в този процес на ограмотяване", казва Япаджиева. От втория учебен срок училището започва и подготовката на своя програма по ограмотяването с фокус върху българския език в партньорство с Бургаския свободен университет, който ще осигури квалификация на началните учители, свързана с ограмотяването на децата.

Светлана Атанасова

Но има момчета и момичета, които не са минали предучилищна и не знаят езика. Например са били в чужбина с родителите си, връщат се на по-голяма възраст и започват отначало. Такъв е Жеко, който е на 16 години, но е шестокласник. Пред БНР – Бургас той споделя, че иска да продължи да учи, да вземе книжка и да стане шофьор на автобус. Ходи редовно на училище – даже няма закъснение, потвърждава класната му и учителка по френски език Светлана Атанасова. За нея работата с класа била много, много трудна: много лоша дисциплина, никакъв колектив, всеки с всеки е на контра, споделя тя. В крайна сметка успели да се сработят.

16-годишният Жеко.

Именно защото много ромски деца не знаят български, директорката и учителите настояват да работят с по-малки класове. Да се работи, както в чуждоезикова паралелка – до 12 ученици в група. Сега обаче паралелките им стигат и до 27 деца и овладяването на часа не е лесна задача.

Инциденти в училището има, но не и случаи на тежка агресия – категорична е директорката Япаджиева. За осигуряването на реда и безопасността на учители и ученици се грижат охраната, отдел „Закрила на детето“ и полицията. На екран в директорския кабинет се излъчва в реално време какво се случва във всяка класна стая. „Ако нещо се е случило, родителите идват да разговаряме, но много бързо разбират, че трябва да има дисциплина и правила. Моментално реагираме“, допълва тя.

Училището е основно, до 7. клас. Всички завършват – уверява директорката. Оттам нататък се насочват към близките училища на територията на квартала. Много често се записват в Професионалната техническа гимназия. Има случаи, в които момичетата „изчезват“ – признава директорката, но не иска да говори за ранни бракове. Не събираме такива данни, казва тя.

Тази година в ОУ "Христо Ботев" са записани 755 ученици. 23-ма самостоятелна форма - възрастни, които искат да вземат диплома, останалите са в дневна форма. 175 са децата в предучилищните групи.

Разговора чуйте в звуковия файл.