"Разходка в човешкото тяло" от Елена Георгиева

Макс и Яна  бяха на 8 години и  в училище любим  предмет  им беше науката.

  Един ден те отидоха на тавана с дядо си. Там те откриха стари снимки  и забравени  играчки. Между нещата  видяха машина.  Питаха дядо си:

  - Какво е това, дядо?

  - Това е машина, която уголемява и смалява различни неща, дори и хора. – отговори дядо им.

  Децата използваха машината и  се смалиха на момента. Те влязоха в тялото на  майка си, за да може като станат  учени да знаят  много повече за човешкото тяло.

  Те влязоха през устата и видяха малко  човече - екскурзовод, което им каза, че частта  от зъба, която е  положена над  венеца се нарича  коронка.

  След това Макс и Яна отпътуваха в мозъка. Те видяха, че 75% от мозъка  се състой от  вода. Преброиха, че 86  милярда е приблизителният брой неврони в мозъка и че 1 квардилион е  приблизителният брой връзки между  невроните в човешкия мозък.

  После децата отидоха при костите. Измериха, че най -  голямата кост е бедрената, а най–малката - ушната костица. Те се пързаляха и забавляваха на костите като на пързалка.

  Отидоха и при сърцето. Засякоха, че 60-100 пъти сърцето бие в минута . Те го използваха  като батут – скачаха на него.

  Посетиха и дробовете. Засякоха, че  30-60 секунди е времето, което човек  може да задържи дъха си. 

  Макс и Яна много дълго  време  бяха в тялото, измориха се и решиха да излязат  и да се уголемят.  Речено  - сторено.

Този разказ е част от петия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от петото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са от цяла България, на възраст от 5 до 18 години.

Събрахме 70 истории разделени в седем категории: приказки за най-малките, какво ми разказа вятърът, приказки за животни, приказки за магии и вълшебства, фантастични истории, морски небивалици, приказки и стихове за добри и щедри сърца.