"Пътешествията на Мартин" от Ванеса Василева

Имало едно време един ловец на име Мартин, който живял в една малка къща в града. Той нямал семейство, но имал малко куче на име Рекс, с което винаги ходел на лов - всяка събота, в една близка горичка.

Веднъж дошло време да тръгва на лов и решил, че този път ще отиде в някоя по-далечна гора. Вървял дълго с кучето си и се оглеждал, но нищо не видял. За жалост вечерта дошла, а те все още не били хванали нищо, с което да се нахранят. Ловецът решил, че е време вече да се връща, но край пътя видял малка къщичка. Той и кучето му били гладни и изморени и затова влезли в нея. Вътре нямало никого, но на масата имало три бутилки.

Мартин огледал бутилките и се оказало, че това не са обикновени напитки, ами отровни. Забелязал, че под всяка има листче, на което пише името на отровата. На първата пишело „телепортация“, на второто – „летене“, и на третото – „богатства“.

Той избрал телепортацията. Когато я изпил, пред къщата полетяло някакво писмо. Мартин веднага отишъл да го вземе. Вдигнал го от земята и го прочел. Пишело, че всеки път когато си помисли за някой обект, той ще се телепортира там.

Не след дълго време измореният ловец се прибрал в къщата си и легнал да спи. Заспал веднага и започнал да сънува някакъв непознат град. В съня си се телепортирал там. Започнал да се разхожда и видял един магазин, в който имало много старинни предмети. Мартин разгледал по-подробно всичко около себе си и не след дълго разбрал, че това не е сън, а реалност. Попитал продавача как да се върне в къщата си и той му отвърнал, че единственият начин е да си избере някой предмет от магазина. Предложил му три предмета – часовник, кърпа и огледало.

Мартин попитал за какво служи всяко от тях. Човекът му обяснил, че с часовника може да връща времето; с кърпата – винаги когато се нарани и я размаха, тя ще му излекува всяка рана, а с огледалото ще може да вижда в бъдещето. Ловецът, като чул тези неща, си избрал часовника и веднага се върнал в къщата си. Минало малко време и по-късно през деня решил да изпробва часовника, за да се върне в деня, в който открил къщата. След като го направил, той влязъл в нея и този път взел отварата „летене“.

Превъртял часовника и се върнал в къщата вече с две отвари...

В продължение на седмици той използвал двете отрови и новия предмет, но дошло време, в което те започнали да му омръзват и затова решил да превърти времето и да се върне в къщата за последната отвара. Върнал се и какво да види: бутилката вече не била там. На масата имало само една карта, която взел и започнал да разглежда. На нея било отбелязано място, което водело до съкровище.

Понеже бил много любопитен какво е съкровището, до което води тази карта, той тръгнал да го търси. Вървял из гората и не след дълго намерил съкровището.

  Отворил го и видял, че вътре няма никакво злато, ами дупка, която води до таен свят. Той решил да скочи вътре и се озовал на някакво странно място, където всичко било отрупано с близалки, бонбони и сладолед. Мартин решил да се поразходи малко из този чудноват свят и да похапне нещо от тези лакомства.

 По някое време чул женски вик. Моментално се запътил към мястото, от където идвали писъците на непознатата девойка, и видял, че я е нападнал вампир.

  Ловецът веднага извадил пушката си и го прострелял, но на него нищо не му станало и дори успял да го ухапе в ръката. Мартин навреме се усетил какво да направи и тозчас се телепортирал в старинния магазин, за да вземе още един предмет – кърпата. С нея излекувал раната си и веднага се телепортирал обратно в сладкия свят, за да победи вампира.