Всяка вечер звездите се показват на небето и образуват блестяща пътека, за да може Луната да слезе и да се покаже на нашето небе. Красивият сърп е светлината в тъмната нощ. Никой обаче не знае кой живее на нея. Може би някое извънземно същество, ще си помислите. Но, не. Не познахте. Там, скрито между кратери и лунни камъни, живее едно зайче на име Бъни. Със сиво кожухче и дълги ушички, то подскача всеки ден на Луната и се забавлява със звездите. Не носи нито скафандър, нито специален костюм, защото е космическо зайче.
Но не е ли самотен, та там няма никой друг освен него?
Всъщност, не. При него идват от близо и далеч какви ли не приятели. Но най-любим за него е извънземното Марси - голям сладур. Той обикаля целия Космос със своята летяща чиния и носи на зайчето уникални бонбони от всички краища на галактиката. После заедно се гонят и играят на криеница, смеейки се до полуда. Марси винаги му разказва за безбройните си приключения, за това какво е видял и с кого се е срещнал, а Бъни слуша омаян неговите истории и си мечтае някой ден и той да изпита нещо подобно. Извънземното винаги го кани да отидат на разходка, да види и други планети, но зайчето отказва, защото не иска да остави Луната сама. Няма да има кой да мете космическия прах от повърхността й и тя няма да може да свети със същата сила.
Всичко си беше нормално онази нощ. Бъни спеше на топло на обичайното си място, в дъното на сърпа, и сънуваше. Но тогава нещо се случи. Луната затрепери. Зайчето се събуди от уплах и видя, че тя сякаш се уголемява. Вече не беше сърп, а се превръщаше в кълбо. Мястото, на което седеше зайчето, малко по малко изчезваше и той щеше да падне. Полетя надолу, викайки от страх, и накрая тупна някъде върху мека трева.
Хм, не беше толкова зле. Той стана, огледа се и не знаеше какво да прави. Беше уплашен, но тук изглеждаше доста приятно. Погледна към небето, там, където беше домът му. Луната не беше сърп, а кръг. Как щеше да се върне? И точно в този миг нещо в близкия храст зашумя. Кой знае какъв страшен звяр се крие там? Лапичките му трепереха, покри очичките си с меките си дълги уши и само леко надзърташе под тях. Изведнъж от храста изскочи малко жълто пате. С меки пера, оранжеви крачета и човка и леко заспали очички.
- Хей, кой си ти? И защо ме будиш в този късен час?
- Аз съм Бъни, приятно ми е. Не исках да те будя, но паднах от там – каза, посочвайки Луната.
- От къде? От дървото ли? Да, често се случва.
- Не, не от дървото. От Луната.
- Да, бе. Наистина ли живееш там? – попита невярващо патето.
- Да. И искам да се прибера у дома. Ще ми помогнеш ли?
Новата му приятелка не каза нищо. Спря за миг, помисли малко, направи няколко обиколки с малките си крачета и каза:
- Добре, измислих го. Отиваме при кравата Милка. Тя живее в края на гората. Между другото, аз съм Диди. Хайде да тръгваме!
Двамата поеха през тъмната гора и светлината от Луната сякаш огряваше пътя им.
- Е, разкажи ми сега. Как така падна от Луната. Някой бутна ли те?
- Ами, не знам и аз. Просто си спях и тя реши от сърп да стане кълбо. Иди я разбери.
- Ха-ха. Това се нарича пълнолуние. Всяка вечер Луната малко по-малко надебелява и накрая става кълбо, като сега. Но утре вече пак ще е сърп, така че ще можеш да се прибереш много скоро.
- Йеее. Толкова се радвам. А как ще ме изпратиш горе?
- Ааа, не знам. Милка ще го измисли.
Двамата вървели, вървели, но слънцето прогонило звездите от небето и ги изпратило да си почиват. Тогава двамата приятели видели поточе.
- Оле, много се изморих. Ще отида да поплувам – казало патето.
- Къде? Там ли ще влизаш?
- Да, разбира се. Виж колко е приятна водата. Ела и ти да се забавляваш.
Бъни никога не бил влизал в поточе. Все пак на Луната няма вода, но решил да се впусне в това приключение и бързо скочил при Диди. Двамата цял ден се пръскали, гмуркали и плували с малките рибки. А когато отново настанало време да тръгват, вече първата звездичка била излязла.
- О, не! Дали ще успея навреме да се прибера у дома? Сигурно тази крава живее много надалече. Май не трябваше да оставаме толкова много на поточето.
- Не се притеснявай. Тя е ей там, на съседната полянка. Даже от тук я виждам как ми се усмихва.
И наистина, само след миг те стигнали при Милка. Тя ги посрещнала с усмивка и ги почерпила с топло мляко с какао. После й разказали какъв е проблемът. Помислила за секунда, две и намерила решение.
- Сега ще те изстреляме направо на Луната. Ти ще стъпиш тук, на този край на дъската, и щом си готов, аз ще скоча върху другия край. Така ще те засиля и само за секунди ще си там.
- Оле, супер! Но това звучи малко страшно.
- Няма страшно. За нула време ще стане. Нали си смело зайче. Хайде, готов ли си?
- Не, не, чакай. Трябва първо да ви благодаря за всичко, което направихте за мен. Радвам се, че се запознахме, и ви обещавам, че на следващото пълнолуние пак ще дойда да ви видя. Даже ще ви донеса и малко космически бонбони, за да видите колко са вкусни.
- Ако не ми пише името на тях, не ми ги хвали! - казала кравата.
- Стига, бе! С радост ще ги опитаме – казала мило Диди.
Тя му махнала с крилце за довиждане, а Милка скочила върху дъската. И точно както си мислел, Бъни полетял със страшна скорост към небето. Минал облаците и съвсем скоро достигнал своя дом. Заподскачал от радост, че отново е у дома. Но усетил, че е малко мръсно, затова грабнал метлата, защото скоро щяло да го засърби пак нослето от натрупания прах. Тананикал си и с усмивка се сещал за своите нови приятели. Най-накрая щял да разкаже и той нещо на Марси.
А, ето го, идва с кораба си! Оставям ви, приятели, защото и аз искам да чуя историята.Този разказ е част от шестия сборник „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от шестото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". Авторите са на възраст от 5 до 18 години не само от България, но и от Българското училище „Иван Вазов“ в Париж, Франция.Тази книга съдържа 55 прекрасни истории, разделени в три категории: приказки за най-малките, вълшебни приказки и приказки за доброто и прекрасното. Ще се радваме безкрайно, ако нашите книги ви вдъхновяват да продължавате да четете и да създавате нови, магични светове!
Художници от Несебър излязоха на протест. Недоволството им е провокирано от предложението на общината да закрие Градската художествена галерия и да предостави помещението за извънкласни занимания на учениците от начален курс. Как се разви темата, след малко. Ще продължим първия час с правата на засегнатите от срива на мобилните оператори. Вчера хиляди..
И ето че и април е на път да стане лист от календара. Добро утро на 30 април от сутрешния екип на БНР-Бургас! Ето и акцентите до 10 часа: Как се отразява на болниците намаляването на таксата за престой от 5,80 на 1 лев дневно –наш събеседник след новините в 8 часа ще бъде д-р Александър Маджуров, собственик на лечебно заведение в града. С него..
Ако нямаме връзка, нямаме нищо-пропаднат уговорки, срещи, бизнеси, изпадаме в паника, че не можем да чуем детето. И всичко това заради проблем с обажданията. Колко лесно едно мобилен оператор може да пренареди деня ни и колко зависими сме от този тип услуги-поне две теми за размисъл, които ни поднася проблемът с обаждания и есемеси. Днес е А1,..
Всяка сутрин е като начало на нов живот. Дава ти възможност да промениш вчерашните грешни решения. Добро утро във вторник! Поздрави от екипа ни днес – звукорежисьор е Теодора Кралева, новините представя Християна Йорданова, водещ е Стефка Бакърджиева. Ето и темите в сутрешната ни програма от 7 до 10 ч: - В рубриката ни „Тема на деня“..
Започваме на здравна тема днес, защото имунологът проф. Андрей Чорбанов изнесе лекция за ваксините в държавния университет "Проф. д-р "Асен Златаров". В детските градини ще правят замервания за радон ако общинските съветници приемат предложението ан сесията утре. Още на комисии обаче то предизивика разногласия с котио ще продължим първия час. Днес..
ОТВОРИ ОЧИ ОТ 7 ДО 10 С БНР-БУРГАС НА 28 АПРИЛ! Нов ден, нова седмица, нов късмет, винаги има нещо хубаво, което тепърва предстои. Не го забравяйте! Добро утро в понеделник! Още ентусиазъм добавяме и в сутрешния ефир на БНР – Бургас. Ето акцентите ни до 10.00 ч. Темата, която поставяме на фокус днес е от сферата на здравеопазването. С..
Отново сме готови да ви разкажем за положителни примери и каузи в ежедневието ни, да ви срещнем с добри хора и да ви заредим с положителни емоции. Отворете сърцата си за историите за Доброто, ще ги споделим с вас с любов и надежда. Звукорежисьор ще е Иво Дежев, автор и водещ - Стефка Бакърджиева. Темите в предаването ни от 17 до 18..
Всяка сутрин е като начало на нов живот. Дава ти възможност да промениш вчерашните грешни решения. Добро утро във вторник! Поздрави от екипа ни днес –..
Художници от Несебър излязоха на протест. Недоволството им е провокирано от предложението на общината да закрие Градската художествена галерия и да..
И ето че и април е на път да стане лист от календара. Добро утро на 30 април от сутрешния екип на БНР-Бургас! Ето и акцентите до 10 часа: Как се..