"Подаръкът за мама" от Анислава Касърова

Живяла някога, в приказно зелена гора, феята на цветята - Флорина. Тя си имала малка къщичка, която била украсена с ароматни цветя и зелени клонки. Обичала игрите със своите приятелки навън и била много щастлива. Флорина била красива като цвете, с дълги коси, в които винаги вплитала нежни цветя.

Феята познавала отлично всички горски цветя и билки и приготвяла от тях много ароматни отвари и парфюми. Само приятелките й знаели за тази нейна дарба и винаги с радост и вълнение очаквали какво нещо ново ще сътвори вълшебницата. Феята на цветята познавала всяко едно кътче от гората, защото събирала отвсякъде ароматни цветя. Най-много обичала да се разхожда до голямата цветна ливада, която се намирала до бистрото поточе в гората. А там какъв аромат се носел само… Там растели най-благоуханните цветя в гората – прекрасни рози, ароматни зюмбюли, пъстри лалета, мента, лавандула, царствени калии и много, много други.

Беше слънчев пролетен ден, полъхваше лек ветрец, който разнасяше аромата на цветята из цялата гора и слънцето се усмихваше високо в синьото небе. Феята приготви своята кошница за цветя и с усмивка потегли към цветната полянка. Вървейки по пътечката, тя си тананикаше някаква мелодия и птичките пееха  заедно с нея. Обмисляше различни нови комбинации и с усмивка си представяше тяхното ухание.

Но когато стигна до полянката, остана силно изненадана, защото там видя нещо, което не беше виждала до сега. Малко красиво момиченце се разхождаше по ливадата, запленено от невероятния аромат на цветята. То с огромен интерес се опитваше да усети уханието на различните красиви растения и изобщо не разбра, че Флорина също беше там и я наблюдаваше. Феята си помисли: „Какво ли прави това момиченце тук? Защо е сама? Сигурно се е загубила в гората.“  Тя реши да се приближи до нея и да я заговори, за да разбере коя е и защо е тук.

-  Здравей! – каза феята и се приближи до момиченцето.

То се стресна от непознатия глас, но в мига в който се обърна и видя Флорина, се усмихна.

-  Здравей! – отвърнало малкото момиченце.

-  Коя си ти? Какво правиш тук и защо си сама? – попитала вълшебницата. И продължила – Аз се казвам Флорина! Приятно ми е да се запознаем! Моля те, не се страхувай от мен, аз живея тук, гората е моят дом.

-  Аз се казвам Аби и се радвам да те видя. – отговорило детето. Сама съм, защото се загубих в гората и ароматът на цветята ме доведе до тази красива поляна.

-  Как така се загуби? – попита Флорина.

-  Днес с моите приятели решихме да си направим пикник в гората, в тази част, която е близо до парка. Набрахме си горски цветя, за да направим венци от тях и букети за нашите майки. Аз исках да намеря най-ароматните цветя за мама. И така, следвайки уханието им, неусетно се отдалечих и се озовах тук. Но много се притесних, защото няма да успея да се върна обратно при моите приятели и да се прибера у дома, при мама.

-  Разбирам. – каза феята. Ти си на точното място, защото на тази поляна растат най-ароматните цветя в цялата гора. Аз ще ти помогна, не се тревожи. Познавам гората и ще ти покажа как да се върнеш при твоите приятели, за да можеш да се прибереш у дома.

Лицето на момиченцето грейна от радост. Аби разбра, че феята е добра и че ще ѝ помогне и това я накара да се усмихне още по-широко.

-  Благодаря ти много за помощта! – каза тя.

-  Но в замяна, можеш да ми помогнеш да напълня моята кошница с някои от тези красиви цветя.

-  Разбира се, съгласна съм. – каза Аби.

Двете приятелки започнаха да събират цветята. Докато събираха растенията, Флорина попита:

-  Искаш ли да приготвя една изненада за твоята майка? Мога да й направя невероятен парфюм от цветя.

-  Чудесна идея, Флорина, много ти благодаря. Мама обожава цветята и ще се зарадва много, сигурна съм, – отговори Аби.

И след няколко минути кошницата на Флорина преливаше от зюмбюли, лалета, лавандула, калии. Двете момичета се отправиха към къщичката на феята.

Когато пристигнаха, Аби беше очарована от това, което видя – приказен дом. Вълшебницата веднага се зае с приготвянето на парфюма и след два часа тя вече го беше приготвила. Умело беше смесила есенции на лавандула, мента, зюмбюл, лале, джинджифил, канела и малко ванилия. Приятният му аромат се носеше из цялата къщичка. Двете приятелки бяха много щастливи от това, което се получи.

Роди се едно ново и цветно приятелство, както и най-благоуханният и красив подарък за празника на мама.