"Любовта не пита" от Стела Пеева

Имало едно време едно пате и един лебед. Патето, всъщност било женско и се казвало Пели. Тя имала най-прекрасните жълти пера на гръбчето си. С тях приличала на малко слънце сред сините води на езерото, в което се научила да плува. А младият лебед Мити, с белотата си напомнял на пряспа сняг, паднала от върха на планината в кристалното езеро. С Пели, се срещнали съвсем случайно в един спокоен и ясен ден, когато летели ниско над своите две малки, но красиви езера. Излезли на поляната, която се намирала между двете езера. На нея цъфтели сини като небето цветчета. Двете птици се сближили и станали добри приятели, макар да  живеели в  съседни езера и да били различни.

Един топъл и слънчев следобед, патенцето поискало да покани лебеда на гости, но майката и таткото на Пели не позволили, защото птицата не била от техния вид. Пели много настоятелно  молила родителите си, но те били непреклонни, а дъщеря им наистина силно се привързала към белоснежния си приятел. Когато вечерта се спуснала над езерото, Пели решила да избяга от дома си и да отиде при Мити. Двете млади и красиви птици плували под звездното небе и си разказвали своите мечти.

На сутринта родителите на Пели  видели, че момичето им го няма, много се уплашили и започнали да го търсят. Не отишли да попитат в съседното езеро, защото досега дъщеричката им, никога не била напускала тяхното езеро и не им минало през ума, че тя може да е там. Не я открили, но осъзнали, че тяхното малко момиче вече е пораснало и е избрало собствен път в живота.

 След време, неочаквано получили писмо от местния пощальон и техен много добър приятел, Врабеца. Известието се оказало красива покана за сватбата на Пели и Мити. Всички били поканени и много развълнувани за това важно събитие в живота на двамата влюбени. Въпреки тревогите си, родителите на Пели отишли и видяли, че дъщеря им е много щастлива със своя избраник. Приели, че тя ще живее във водите на съседното езеро с птица, която не е от техния вид.

Скоро след сватбата, младоженците вече си имали една малка дъщеричка, бяла като сняг и с жълти като слънцето пера на опашката. Нарекли я Радост, защото огряла живота им и им донесла много щастие. Отгледали я и я възпитали с любов и грижа. След време, Радост също намерила своята любов.

Всички птици, стари и млади, заживели заедно в двете езера, в разбирателство и мир.