"Вълшебното грахче" от Теодора Златева

В едно малко село, в подножието на планината,  живеели двама братя. По-малкият, работел от сутрин до вечер на нивата, но колкото и да се трудел, все не можел да свърже двата края, дори трябвало да издържа по-големия си брат. Работливият брат искал като своите съселяни, да има хубава къща, хубави дрехи, но най-вече искал да има семейство. Един ден, докато орял земята си, дочул глас. Учуден,  момъкът се заслушал. Гласът идвал от земята. Навел се и видял едно малко грахче. Взел го в ръка а то проговорило с нежен глас.

– Млади момко, аз зная за твоите терзания. Помогни ми да отида при моето семейство и аз ще ти помогна да сбъднеш желанията си. Единственото ми условие е да не забравяш да се грижиш за мен.

Момъкът погледнал учудено, но посял грахчето в земята, завил го хубаво с рохката пръст и го полял. Прибрал се в колибата си, хапнал оскъдната вечеря, която имал и легнал да почива.

Същия ден, докато се излежавал на сянка, под едно дърво, друго грахче се търкулнало и до по-големия брат.

– Млади момко, помогни ми да отида при моето семейство и аз ще ти помогна да сбъднеш желанията си. Единственото ми условие, е да не забравяш да се грижиш за мен.

Мързеливият брат се изсмял на грахчето:

– Как пък ще ми изпълниш ти желанията, само се чудиш как да ме надхитриш! – отговорил братът и стъпкал грахчето.

На другия ден животът и на двамата братя продължил по същия начин. Единият работел на нивата и всеки ден обработвал късчето си земя с много труд и усилия. Не забравял да полее и грахчето. Другият постоянно се запилявал и нивата му избуяла толкова много, че не можело да се влезе в нея.

И ето, че годината била хубава, а реколтата за всички, повече от богата. Забогатял малкият брат от труда си. Купил си нови дрехи. Построил си хубава къща. Намерил и любовта. Оженил се. Така за една година бедният мъж се сдобил с всичко, което искал. После му се родили деца и животът му се изпълнил с щастие.

Една вечер, както си вечерял  на трапезата със своето семейство, едно от децата му възкликнало:

– Колко е вкусен този грах!

Момъкът погледнал щастливото лице на детето си и разбрал, че вълшебството се е сбъднало, но не чрез магия, а чрез труда. Тогава, той  разказал на своето семейство историята за грахчето, за пътя, за усилията, за несгодите и бедността.

Погледнал щастливите си деца и разбрал, че в края на пътя винаги има светлина –светлината на дома и семейството.

А какво станало с по-големия брат? Той, както винаги, продължавал да мързелува и един ден, просто изчезнал. Някои твърдят, че се изгубил в собствената си избуяла нива, която заприличала на голяма, непроходима гора. Истината е, че той просто пропилял своя шанс за хубав живот.