"Снежко" от Ани Желева

Живеел някога, преди много, много години един старец със своята малка котка, в една мъничка къщурка, високо в планината. Всяка сутрин, старецът излизал по изгрев да събира дърва за зимата.

  В един студен зимен ден, в началото на декември, той се разхождал в гората и изведнъж забелязал малка сврака да стои върху купчина бял снежец. Тя била черна, с малък остър клюн. Решил да остави количката си с дърва и да отиде по-близо до птичето. Приближил се и забелязал, че рови нещо в снега с човката си. Попитал я:

- Птиче, мило, какво търсиш тук в тази голяма купчина сняг?

- Не е купчина сняг, мили дядо – това е Снежко! – отвърнало малкото птиче и заплакало.

Дядото погледнал по-внимателно снега, но не успял да види Снежко.

- Тук има само сняг и нищо повече, мило птиче! – казал старецът.

- Не! Не, не и не! Това е моят приятел Снежко, но вече не е тъй голям и усмихнат. Група деца бяха тук вчера и си играеха със снежни топки. В играта си те започнаха да го замерят с пръчки и снежни топки и го развалиха. Свалиха му топлото палтенце с черни копчета, нослето, а после и шапката. Останаха само двете пръчки-ръчички… Виждаш ли ги, ей там! – посочи птичето затрупаните в купчината сняг пръчки.

  Старецът забелязал тъгата в очите на птичката и предложил да й помогне, като двамата направят отново Снежко. Свраката хвръкнала нависоко от радост:

- Благодаря ти, дядо! Много ще бъда щастлива да видя моят приятел Снежко! – каза тя.

Старецът отишъл до своята малка къщурка, взел две парчета плат, малко дребни копчета, морков и една черна шапка и се върнал в гората при птичето.

- Заедно ще върнем твоя приятел! – рекъл дядото на свраката.

  Двамата започнали малко, по-малко да правят снежния човек. Старецът поставил малката черна шапка на главата му, морковчето - за носле и две черни камъчета за очи.

- Сега е ред  да сложим двете пръчки за ръце! – каза старецът на птичето.

  Свраката взела с клюна си двете пръчки и ги пуснала в ръцете на дядото.

- Вече Снежко си има и ръчички – радосно зачуруликала тя!

  Дядото направил и палтенцето с малкото плат и копчета, които взел от къщичката си и двамата с птичето облекли Снежко.

  И той бил идеален – с черна шапчица и красиво кожухче. Свраката била толкова щастлива, че отново вижда своя приятел Снежко.

  И изведнъж, като по чудо, той заговорил с човешки глас:

- Благодаря ви, приятели-спасители, че отново ме върнахте! Вече знам, че по Коледа стават чудеса!