Д-р Павлина Върбанова: Живеем в отровна езикова среда

„Едно от най-тревожните неща, които наблюдаваме в последно време, е отровната езикова среда, в която живеем и която се отразява на всички ни, включително и на младежите, на зрелостниците. Как можем да провокираме у тях интерес, ако щете и любов, към родния език, когато същият този език се използва по толкова долнопробен начин? Имам предвид езиковите послания на някои от нашите политици“ – каза в интервю за БНР – Бургас Павлина Върбанова, доктор по български език и основател на платформата „Как се пише?“.

Така тя коментира резултатите от инициативата, проведена в помощ на зрелостниците преди матурите - „Животът няма „аУтокорект“. В продължение на 50 дни д-р Върбанова и екипът ѝ публикуваха изпитни задачи по български, посочваха верните отговори и разясняваха правилата.

Един от изводите след края на кампанията е, че много от включилите се не са мотивирани да се научат, за да бъдат наистина грамотни, а просто искат да положат успешно изпита.

Нерядко учениците не са склонни да се ангажират с решаването на трудни задачи, установил екипът.

„Когато задачата изискваше да се посочи верният отговор измежду четири думи, се включваха четири пъти повече хора, отколкото когато трябваше да се търси правилният отговор измежду четири изречения. Тоест задачи, които изискват малко повече мислене, съсредоточаване и време, не ангажират вниманието на младежите, вероятно и на тези в по-зряла възраст.

Ако не се научим в ранна възраст да решаваме по-сложни задачи, по-сложни проблеми, как после ще се справяме с предизвикателствата, пред които ни изправя общественият живот?“, пита д-р Върбанова.

Специалистите наблюдавали и все по-голямото влияние на т. нар. „култура на разсейване“. „Това ни пречи да се съсредоточим тогава, когато трябва да работим сериозно, да мислим, да анализираме. Много от участниците си признаваха, че не са забелязали частицата НЕ в условието на задачата. Да речем, условието е: „В кое от изреченията НЕ е допусната пунктуационна грешка?“. Поради невнимание хората го възприемат като: „В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?“, даде пример езиковедът.

Сериозна трудност представляват и правилата за слято, полуслято и разделно писане, но тук вината не е само на зрелостниците – тези правила са ненужно усложнени, коментира д-р Върбанова и допълни, че „обективно правилата са много трудни и дори специалистите се затрудняват да ги прилагат“.

Препъни-камък се оказва и бройната форма (напр. „десет автомобила“, но „десет журналисти“), защото „не се обръща достатъчно внимание на овладяването на правилата“.

Средната оценка, която екипът е поставил на участвалите в инициативата, е близка до тройката. Същата д-р Върбанова би поставила и на управлението на образованието, в лицето на Министерството на образованието и науката.

„Имам усещането, че в тази постоянна промяна на учебните програми, постоянно коригиране, също така неустановеност на изпитните формати все нещо се допълва, променя, заменя – някъде там всички ние изгубваме представа какво точно се иска от нас. Ако ще се сменя концепцията, тя трябва да се смени умно и кардинално, а не да се правят промени „на час по лъжичка“ – съветва тя.

Според специалиста няма смисъл от твърде многото теория по езика в началната степен: „От много ранна възраст, още от първи клас, започва теоретичното усвояване на българския език. От това няма смисъл в началните класове. Когато езикът е роден – а той е роден за по-голямата част от учениците в България, той не бива да се усвоява по този сложен и труден начин.

Добре е ученето да е по-интересно, да се четат повече текстове, дори и за удоволствие. Ние забравихме за удоволствието от ученето, от четенето в училище. Ако четем за удоволствие, то е извън училище“.

Оценките от матурите трябва бъдат обявени до 7 юни. „Надявам се те да са поне малко по-високи и да надскочат 4.00, защото миналата година паднахме под 4.00, но ако са по-високи, те няма да са съществено по-високи – прогнозира д-р Върбанова. - Няма как да постигнем изведнъж качествено нов, по-висок резултат. Би било добре, ако обърнем тенденцията. Би било голям успех, ако започнем да се движим нагоре, защото досегашната крива беше надолу.“