Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви ще са политиките на новия Европейски парламент?

Снимка: Тhe European Parliament


Предварителните резултати от изборите за Европейски парламент показват тенденция, която се наблюдава през последните години. Крайнодесните формации увеличават влиянието си, което  най-вероятно ще се отрази и на бъдещите политики в Европа. За първи път победа отбеляза Австрийската крайнодясна Партия на свободата. В Германия консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз печели изборите за Европейски парламент, а крайнодясната "Алтернатива за Германия" се нарежда на второ място. Във Франция президентът Еманюел Макрон обяви, че разпуска парламента. Причината е победата на крайнодясната формация „Национален сбор“ на Марин льо Пен, в която на предна линия излиза младият 28-годишен политик Жордан Бардела. Премиерът на Белгия Александър де Кро подаде оставка след поражението на неговата партия на изборите за Европейски парламент.

„Прогнозите преди изборите и много от анализите и коментарите на кампанията за европейските избори сочеха такива нагласи европейските избиратели. При всички положения резултатите, които имаме в тези държави, особено що се отнася до Германия и Франция , те ще преформатират може би формулата на управление вътре в Европейския парламент. Ново мнозинство ще е необходимо да се събере. Виждаме, че двете основни партии няма да имат такова, а ще се търси подкрепа от трета. Досега такава подкрепа се търсеше от „Зелените“, които на тези избори търпят по-скоро поражение“, коментира Яница Петкова, социолог от "Галъп интернешънъл болкан".


Според нея, резултатът от евроизборите се дължи на промяната в геополитическата обстановка. Тя посочи като пример войната в Украйна, конфликтът в Близкия Изток, икономическата криза, както и политическата нестабилност в много европейски държави. „Ако направим съпоставка, на миналите избори през 2019 г. вотът отиде към зелени партии и формации. Сега обаче вотът е раздвоен“, допълни социологът. Според нея, новите проблеми предизвикват нов тип несигурност и нов тип политически ориентации, които търсят стабилност.

През последните години управлението на част от страните в Европейския съюз премина от леви към десни политики. Пример за това е Финландия. В началото на тази година дясноцентристкият политик Александър Стуб беше избран за  президент на страната, като на второ място остана бившият външен министър Пека Хависто от либералния "Съюз на зелените".

Резултатите показват, че ЕНП увеличават броя на своите депутати с 9 в бъдещия Европейски парламент. „На миналите европейски избори имахме обратната тенденция – тогава намаляваха. Имаме досега възможност за сформиране на коалиция с двете големи партии ЕНП, ПЕС и съответно се търси и трети партньор. Поне досега беше такава ситуацията . Сега обаче е съвсем различна и може би ще се ориентират към някаква по-дясна коалицията, т.е. ЕНП ще търси партньори в тази посока с новите партии. Част от тях обаче са радикални и ми се струва, че трудно ще бъде намерено такова решение, споразумение, баланс. Още не са излезли всички резултати, но нова ще е ситуацията в Европейския парламент и това ще промени политиките на Европа“, коментира Петкова.  

От общо 720 депутати в бъдещия Европейски парламент, 17 ще са от България. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Големият въпрос е дали Калин Стоянов ще присъства в списъка с министри

Живеем в непредсказуема ситуация и големият въпрос е дали името на Калин Стоянов ще присъства в списъка с имена на министър-председателя. Това коментира в Бургас председателят на партия "Възраждане" Костадин Костадинов. От партията не са оптимисти за съставянето на кабинет,  тъй като той ще повтори състава на сегашния. "Ако Калин Стоянов бъде..

публикувано на 22.08.24 в 15:01
Димитър Главчев

Главчев със срок за нов кабинет до понеделник, при успех - избори на 27 октомври

Изборите ще са на 27 октомври, ако избраният за служебен премиер Димитър Главчев успее да състави нов служебен кабинет. Това обяви президентът Румен Радев по време на срещата си с Главчев. "Няма от какво да се срамувам от работата на правителството, на което все още съм служебен премиер", каза Главчев.  Радев даде срок до понеделник на Димитър Главчев..

публикувано на 22.08.24 в 13:12
Димитър Главчев

Президентът реши: Главчев продължава да е премиер

Настоящият служебен премиер Димитър Главчев ще остане на поста. Това е решението на президента Румен Радев, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. В 12.00 часа държавният глава ще приеме Главчев в президентската институция, за да му възложи да предложи състав на служебно правителство.

публикувано на 22.08.24 в 10:16
Димитър Главчев

Главчев потвърди: Готов съм да съм следващ служебен премиер, няма пречки

"Имам готовност да съм кандидат за следващ служебен премиер. Няма пречки". Това заяви сегашният служебен премиер Димитър Главчев след срещата с президента Радев. Попитан дали ще остави като вътрешен министър Калин Стоянов, Главчев беше лаконичен - все още не му е връчен мандат за съставяне на служебен кабинет. "Не сме коментирали подробности. Тече си..

публикувано на 21.08.24 в 12:11

Министрите заседават след неуспешния опит за ново служебно правителство

Президентът Румен Радев продължава процедурата по назначаването на нов служебен кабинет по новите правила в Конституцията. Днес, държавният глава ще разговаря с потенциалните кандидати, които могат да бъдат назначени за служебни премиери. В понеделник той отказа да подпише указ за назначаването на правителство с премиер Горица Кожарева, заради..

публикувано на 21.08.24 в 09:12

Без решения завърши заседанието на Централното оперативно бюро на ДПС в "Росенец"

Без решения завърши заседанието на Централното оперативно бюро на ДПС. На срещата в лятната резиденция на Ахмед Доган в парка "Росенец" е обсъдено, че служебният кабинет, който предстои да бъде съставен, трябва да е без зависимости.  От ДПС заявиха, че подкрепят президентската институция като важна и легитимна. Не е ясно дали на заседанието днес е..

обновено на 20.08.24 в 18:22

Димитър Найденов: Политическите процеси се катализират от войната между Пеевски и Доган

Политически процеси, на които сме свидетели в момента, се катализират от войната между Делян Пеевски и Ахмед Доган. Тезата е на бургаския депутат от „Да, България“ Димитър Найденов. Когато президентът извърши определено действие, аз винаги се питам къде е неговия интерес и дали то не е свързано с популяризираните в общественото пространство тези..

публикувано на 20.08.24 в 16:08