Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви ще са политиките на новия Европейски парламент?

Снимка: Тhe European Parliament


Предварителните резултати от изборите за Европейски парламент показват тенденция, която се наблюдава през последните години. Крайнодесните формации увеличават влиянието си, което  най-вероятно ще се отрази и на бъдещите политики в Европа. За първи път победа отбеляза Австрийската крайнодясна Партия на свободата. В Германия консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз печели изборите за Европейски парламент, а крайнодясната "Алтернатива за Германия" се нарежда на второ място. Във Франция президентът Еманюел Макрон обяви, че разпуска парламента. Причината е победата на крайнодясната формация „Национален сбор“ на Марин льо Пен, в която на предна линия излиза младият 28-годишен политик Жордан Бардела. Премиерът на Белгия Александър де Кро подаде оставка след поражението на неговата партия на изборите за Европейски парламент.

„Прогнозите преди изборите и много от анализите и коментарите на кампанията за европейските избори сочеха такива нагласи европейските избиратели. При всички положения резултатите, които имаме в тези държави, особено що се отнася до Германия и Франция , те ще преформатират може би формулата на управление вътре в Европейския парламент. Ново мнозинство ще е необходимо да се събере. Виждаме, че двете основни партии няма да имат такова, а ще се търси подкрепа от трета. Досега такава подкрепа се търсеше от „Зелените“, които на тези избори търпят по-скоро поражение“, коментира Яница Петкова, социолог от "Галъп интернешънъл болкан".


Според нея, резултатът от евроизборите се дължи на промяната в геополитическата обстановка. Тя посочи като пример войната в Украйна, конфликтът в Близкия Изток, икономическата криза, както и политическата нестабилност в много европейски държави. „Ако направим съпоставка, на миналите избори през 2019 г. вотът отиде към зелени партии и формации. Сега обаче вотът е раздвоен“, допълни социологът. Според нея, новите проблеми предизвикват нов тип несигурност и нов тип политически ориентации, които търсят стабилност.

През последните години управлението на част от страните в Европейския съюз премина от леви към десни политики. Пример за това е Финландия. В началото на тази година дясноцентристкият политик Александър Стуб беше избран за  президент на страната, като на второ място остана бившият външен министър Пека Хависто от либералния "Съюз на зелените".

Резултатите показват, че ЕНП увеличават броя на своите депутати с 9 в бъдещия Европейски парламент. „На миналите европейски избори имахме обратната тенденция – тогава намаляваха. Имаме досега възможност за сформиране на коалиция с двете големи партии ЕНП, ПЕС и съответно се търси и трети партньор. Поне досега беше такава ситуацията . Сега обаче е съвсем различна и може би ще се ориентират към някаква по-дясна коалицията, т.е. ЕНП ще търси партньори в тази посока с новите партии. Част от тях обаче са радикални и ми се струва, че трудно ще бъде намерено такова решение, споразумение, баланс. Още не са излезли всички резултати, но нова ще е ситуацията в Европейския парламент и това ще промени политиките на Европа“, коментира Петкова.  

От общо 720 депутати в бъдещия Европейски парламент, 17 ще са от България. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Повишава се процентът на подкрепящите влизането в еврозоната

49,2 на сто от българите подкрепят влизането в еврозоната, което е ръст спрямо предишното проучване, обяви директорът на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова в Министерския съвет. Неподкрепящите въвеждането на единната валута, са 45,8%.  При бизнеса процентът на подкрепа е 66 на сто, като според Димитрова вече хората оценяват позитивно репутационния..

публикувано на 13.08.25 в 16:30

MC отговори на критиките на президента Радев относно предстоящата продажба на държавни имоти

Основна задача на Програмата за упражняване на правата върху имотите е да систематизира държавни имоти с отпаднала необходимост, при управлението на които се акумулират загуби, се посочва в позиция на Министерския съвет в отговор на изказване по-рано през деня на президента Румен Радев, че се "подготвя пладнешки грабеж с продажбата на над 4400 имота в..

публикувано на 10.08.25 в 12:30

Спор около включването на нос „Червенка“ в списъка с имоти с отпаднала необходимост

Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов критикува държавата за липсата на задълбочен анализ при определянето на нос „Червенка“ в община Созопол като имот с отпаднала необходимост. Той посочи, че теренът е сред най-големите включени в списъка на Министерския съвет, но към него има реституционни претенции и висящи съдебни дела, които все още не..

публикувано на 09.08.25 в 11:30

Радев: Рано е да говорим за президентски избори, има толкова други неща да се решават в държавата

Президентът Румен Радев очаква този месец да приключи съгласувателната процедура за избор на главен секретар на МВР. Това стана ясно от думите на д ържавния глава, който присъства на потапянето на риболовния кораб "Чавдар" на морското дъно край Созопол. Плавателният съд е служил в българските води от 1964 година, а от днес ще се превърне в подводен риф...

публикувано на 05.08.25 в 16:00

Бивш общински съветник оглави Дезинфекционната станция в Бургас

От днес Дезинфекционна станция Бургас е с нов управител. След конкурс поста поема Бойчо Георгиев.   Бившият общински съветник от ГЕРБ и ексдиректор на екоинспекцията в града застава начело на общинското дружество за срок от три години, реши местният парламент.   Част от опозицията не подкрепи кандидатурата му заради допуснати, според тях,..

публикувано на 02.08.25 в 17:10

Атанас Зафиров: Илияна Йотова е възможна кандидатура на БСП за президент

Сегашният вицепрезидент Илияна Йотова е възможна кандидатура на БСП за следващите избори за държавен глава. Това обяви председателят на партията и вицепремиер Атанас Зафиров, цитиран от БНТ, на събора в Бузлуджа.  БСП провежда традиционния си събор на Бузлуджа Според Зафиров е рано да се говори за имена за вота догодина, но Йотова може да бъде..

публикувано на 02.08.25 в 11:20

Депутатите отхвърлиха ветото на президента, връщат лимитите в болниците

С гласовете на ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", БСП, ИТН и независимите депутати, напуснали групата на АПС, ветото на президента върху Закона за здравното осигуряване беше преодоляно. За повторното му приемане гласуваха 124 народни представители, 85 бяха против, трима се въздържаха. Д-р Николай Болтаджиев: Лимитите ограничават избора и достъпа на..

публикувано на 31.07.25 в 13:31