50 години от пресичането на Атлантика от Дончо и Юлия Папазови с лодка

Петдесет години се отбелязват от пресичането на Атлантическия океан от Дончо и Юлия Папазови със спасителна корабна лодка “ДЖУ IV”. Това се случва през лятото на 1974 г., като за първи път в историята на световното мореплаване се преминава океан, използвайки спасителна конвенционална лодка с платна и без кил.

Историята на мореплавателите тръгва преди повече от половин век през 1970 г., когато в продължение на две седмици Дончо, на борда на рибарска лодка, плава в Бургаския залив и поставя началото на експедиции „Планктон“. 

За 63 дни и 4880 морски мили, от Гибралтар през Лас Палмас до Сантяго де Куба, завършват първото си пресичане на океан на 16 юли 1974.

Прекосяването на Атлантическия океан е част от експедициите „Планктон“ осъществени от Дончо и Джу през 70-те и 80-те години, вдъхновени от френския лекар и мореплавател Ален Бомбар, който пресича Атлантика през 1952 година с гумена лодка, само на морска вода и риба.

Основната идея на експедициите е да се наблюдава поведението на човек, поставен в крайно тежки условия; изпробването на хранителните качества на планктона и възможностите за оцеляване след корабокрушение.

По време на плаването през Атлантика е използвана корабна спасителна лодка дълга 8 м., с малка рубка, алуминиева тръба за мачта и платна грот и стаксел. Както всяка корабна спасителна лодка и „ДЖУ IV“ е оборудвана със спасителна радиостанция на акумулатори и ръчен генератор. Хранителният режим на Дончо и Юлия е до 40% от минималните необходими калории и до 50% за сладката вода на човек. Останалите калории се набавят от уловения зоопланктон. По време на плаването Дончо отслабва с 18,5 кг, а Джу - с 9.

По повод 50 години от пресичането на Атлантика, Дончо споделя: “Не тръгнахме само, за да пресечем океана, както правят обичащите да плават. Изследвахме състоянието на човека в крайно тежки условия и провеждахме наблюдения на замърсяването на океана. И разбира се, снимахме,”. Има запазени кадри в архива на БНТ от всичките плавания , както и 4 книги описващи приключенията.

“Не бяхме виждали океан нито от брега, нито от въздуха. За втори път попадахме на спасителна лодка с платна. Разстоянието от Гибралтар до Куба трябваше да вземем само с едно спиране - на Канарските острови. Бяхме наясно, че в края на дългото плаване ще хванем сезона на ураганите. А се налагаше да се движим по най-дългата страна на Бермудския триъгълник. Беше си изпитание, но го преодоляхме,“ споделя след половин век Дончо и добавя: “Има голяма разлика в плаването с яхта и плаването със спасителна лодка. С яхта е много по-безопасно, защото тя има кил и трудно може да се преобърне. Но дори и да се случи, се изправя отново. Ако спасителната лодка се обърне, тя не може да се върне в старото положение. В наше време плаването се извършва с помощта на уреди, които показват мястото. Ние трябваше да определяме къде се намираме със секстант по слънцето и звездите, което е трудно, когато се клати лодката. Тя върви само по посока на вятъра или перпендикулярно на него. Спокойно можеш да изпуснеш пристанището, което си обявил в програмата. Невъзможно е да се върнеш обратно. С яхта винаги можеш да лавираш. В експедиции, подобни на нашата, почти няма романтика, всичко е груб, изморителен труд”.

По повод годишнината се планира ново издание на книгата на Дончо и Юлия Папазови ”С ДЖУ през Атлантика” (1975).