Милена и Галя за тъкачеството като занаят и изкуство

Варненките Милена Кючукова и Галя Николова са приятелки от студентските си години и имат общо занимание, създали са тъкачница и работят в нея заедно. Двете дами черпят вдъхновението си основно от изкуството и от природата. Преди са работили в компютърния бранш, но работата им намаляла и решили да започнат нещо ново. Купили си стан, записали се на курс и започнали. 

Те пазят традицията и тъкат килими, черги и правят пана, палта, чанти. В тяхната работилница всичко е ръчна изработка. Използват се естествени материали - памук и вълна. Понякога ако някой иска включват коноп, манила и други по-нестандартни неща, за да стане по-интересна изработката. При украсите използват традиционни мотиви, но в същото време има и по-изчистени модели. За дейността си те бяха отличени с наградата на кмета на Община Созопол "Пазител на българските традиции и занаяти" от участието си във Фестивала на старите занаяти и изкуства в морския град. 

Опитваме се да пренесем миналото в бъдещето в един леко модернизиран вид, разказват Милен и Галя от Тъкачница Дзев Студио:  

"А ако се чудите какво означава името Дзев, това е  устата на стана; мястото, където се разминават нишките на основата и през това място минава совалката с вътъка. След това нишките се разминават и се отваря нова “уста”, през която отново минава совалката и т.н. и така се получава тъканта. Нашата тъкачница е ателие - магазин в център на Варна, която съществува вече 13 години. Клиентите, които идват с удоволствие при нас се чувстват като в музей. Младите проявяват голям интерес към нещата, които създаваме. Ние пазим традицията в занаята, но и осъвременяваме продукцията си. На базата на старите техники слагаме и нещо ново от нас, за да направим и нещо ново!" 

Нещата, които създават Милена и Галя са уникални. Няма нещо, което да е повторено едно към едно, освен ако клиентът ни не е видял стара изработка и я иска същата. Но дори тогава не може да се получи точно същото, защото и багрите няма как да са съвсем еднакви. Вълната се боядисва ръчно. 

Двете приятелки разказаха, че си помагат с много свои колеги - основно с техните учители и с техни ученици. Водят и курсове за тъкачи, към които има голям интерес.

повече може да чуете в звуковия файл: