Микропластмаса по Черноморието: най-много - край Созопол, най-малко - при Резово

Замърсяването с микропластмаси по българското Южно Черноморие е най-голямо в района на Созополския залив. Това установи проучване  на учени от Лабораторията по морска екология в Созопол към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Докторантът Никола Бобчев, гл. ас. д-р Димитър Беров, гл. ас. д-р Стефания Клайн и доц. д-р Венцислав Карамфилов са взели проби от седиментите на плажове и морското дъно както от залива, така и от устието на река Ропотамо и Маслен нос.

„Резултатите са много интересни, понеже те са първите за българското черноморско крайбрежие. Става въпрос за седименти от морското дъно с дълбочина до 10 см. – каза Никола Бобчев пред БНР Бургас. - Резултатите показват, че в близост до урбанизирани територии има по-голямо замърсяване с микропластмаса, отколкото в по-отдалечени такива.

Най-голямо замърсяване има близо до Созопол. На плажа има около 460 частици за килограм пясък, а на морското дъно са 800. Съответно на другите две зони концентрациите са два пъти по-малки.“

Финансиране по европейски проект позволило на учените да вземат проби и от други места по Черноморието ни и така установили, че най-чист откъм замърсяване с микропластмаси е районът на Резово, т.е. по границата между България и Турция.

Микропластмасата представлява пластмасови отпадъци с размер под 5 милиметра – между 1 микрометър и 5 милиметра.

„Ако отидете на някой плаж, със сигурност ще ги забележите. Те са малки, в повечето случаи – почти безцветни топченца и се срещат на всички плажове по света. Тези топченца, така наречените „пелети“, впоследствие се претапят и индустрията прави от тях познати продукти, като бутилки, чашки, сламки и други“, обясни Никола Бобчев.

Като цяло, пластмасата е навсякъде около нас. Дрехите ни са от синтетичен материал, покритието на тигана също е от пластмаса, рибарските въжета са от пластмаса. Брокатът е от пластмаса, в лака за нокти също има такива частици. Има и вторична микропластмаса, която се разпада от по-големи предмети. 

„Например ако забравим или изхвърлим пластмасова чашка на плажа, под влияние на ултравиолетовите лъчи и силната температура, тя се разпада на по-малки частици“, посочи Бобчев.

Вече е доказано, че микропластмаса има и в нашето тяло – в кръвта ни, в стомаха ни, но също така е доказано, че и изхождаме тази пластмаса, тоест тялото ни може да се отделя от нея, добави Бобчев.

За да помогнат на себе си и природата, като намалим количеството ѝ, той съветва хората да участват в инициативи по почистване на язовири, реки, плажове и др.

„Това е една много добра санитарна, но и образователна акция, понеже така показваме нашето отношение към природата и обучаваме и по-малките, а и околните около нас“.

Ученият отправя съвет и към концесионерите на плажовете – да ги почистват поне веднъж месечно и през зимния сезон.

Интервюто с него може да чуете в звуковия файл.