Общините обмениха практики срещу езика на омразата по инициатива на център "Алеф"

Холокоста е историческият пример, но днес език на омразата има спрямо жени, етнически групи, инвалиди, мигранти и безработни. Речта на омразата е процес, подчерта Алберта Алкалай от център „Алеф“:

"Първата стъпка-търсене на виновници-редица хора, които биват определени за виновни за различни злини. Така се разрастват анекдоти, слухове, теория на конспирацията. След това започва дехуманизацията. Явлението става още по-опасно, когато външните групи се характеризират като такива, които нямат право на същите права, каквито имат останалите цивилизовани или морални хора. Сравняването на тези хора с животни или нецивилизовани диваци е част от идеологическия инструментариум на системите за масово подтистичество и крайно насилие. Инверсия на заплахата-за да убедят хората да причинят вреда на по-слаба общност кампаниите на омразата се опитват да обърнат заплахата-в тези послания се твърди, че външната група е виновна-тя заговорничи срещу нашия мир и блага. Такъв пример мога да дам с мигрантите. Крайният етап в пропагандата е призивът за насилствени действия, които могат да приемат различни форми-нападения, рисуване на свастики, графити до линчуване и геноцид."

Сред лекторите бе Златина Дукова от Комисията за защита от дискриминацията, която презентира законодателството по темата и практиката:

"Такъв тип случаи достигат доста често до нас. КЗД разглежда проявите на слово на омраза като специфична форма на дискриминация. Специфичната форма е тормоз. Друг закон, да речем, като Наказателния кодекс, инкриминира и превръща в престъпление езика на омразата. Най-често става дума за обществени прояви. Словото на омразата много добре се чувства в електронна среда, в интернет среда, където хората в много случаи са анонимни, където могат да си говорят каквото и както пожелаят без да се притесняват, че могат да бъдат санкционирани затова, което е жалко, защото действително е така. И в електронна среда най-често се прекрачва тънката червена линия, която превръща свободното слово в слово на омраза. Борбата е много трудна, продължителна и с неясен резултат."

В конференцията се включиха още Цветелина Рандева - говорител на ОД на МВР-Бургас, Силвия Шатърова - главен редактор на „Черноморски фар“-Бургас, Олга Вихристюк - психолог и младежки работник и Георги Атанасов - образователен медиатор.

Своя опит с речта на омразата споделиха градоначалници от бургаски регион.  Пример за активно противодействие даде кметът на Поморие Иван Алексиев:

"Преди няколко години получихме сигнал, че на един от павилионите за сувенири има изложени хавлии с пречупен кръст, с лика на Хитлер. Веднага издирихме собственика и в рамките на 24 часа всичко бе иззето и повече не се появи на пазара. Това бе високо оценено от еврейската общност в България и ние сме единствените носители на наградата "Светлината на мира". Втори пример от това лято-войната Русия-Украйна. Появиха се чаши с лика на Путин и надпис-победител. Украинската общност настръхна, а ние сме един спокоен и толерантен град-приехме ги. Те се адаптираха-децата им учат в нашите детски градини и училища, записани са в спортни клубове, учат български език. Даваме им възможност да си честват националните празници. В момента, в който получихме сигнала, без много шум посетихме собственика. Всичко това се иззе."

Според заместник-кмета на Община Бургас Михаил Ненов речта на омразата е симптом за най-дълбокото ни разделение като общество, а кметът на Малко Търново Илиян Янчев акцентираха върху това, че език на омразата се чува и от най-високата трибуна в държавата. Кметът на Царево Марин Киров посочи, че  по дефиниция проводник на проблема най-често са лидерите на мнение, но днес социалните мрежи са довели до това езикът на омразата да е навсякъде, да идва от ниските нива, анонимно. По темата говориха още кметът на Приморско Иван Гайков и заместник-кметът на Айтос Калоян Калоянов.

Участниците в дискусията се обединиха  около тезата, че ролята на медиите е ключова.