Михаил Михайлов: На пазара се продават млечни продукти, които са с много високи цени, едни от най-високите в Европа

Най-ощетени от цените в магазини за хранителни стоки са потребителите. Това коментират организаторите на еднодневния бойкот у нас, който е обявен за утре. Той е заради високите цени на продуктите, а идеята е големите супермаркети да останат без купувачи. Протестът е по примера на Хърватия и е организиран от Движение "Системата ни убива", Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи.

Преди това обаче, потърсихме и мнението на млекопроизводител, със собствена мандра, в средецкото село Драчево. С тази дейност Михаил Михайлов се занимава от 1980 година. 

В момента млякото се изкупува на цена между 1 лв или 1,25 лв. за литър, но без ДДС. Това определя и стойността на крайните продукти в магазините от сурово мляко, които за крайния потребител са много високи. 

„Голям процент от хората не могат се справят с тези цени. Това идва от липсата на сурово мляко на пазара, от малкото кравеферми, от намаляване на продуктивността на животните. Това което се очакваше от много години вече е факт. 

Трябва да се отбележи, че вносът на мляко от Унгария, както и от други държави е също на цена от около 1,20 лв. 

Кое повишава цената тройно с хранителните магазини?

Всяко нещо има своя дял. Цените се определят свободно, не могат да се наложат граници на тези цени, но може да има рестрикции съгласно държавната политика в този сектор.  

От колко години сте млекопроизводител?

От 1980 година, като се започне от АПК и се стигне до 2002 година, откогато съм със собствени животни.

Какво се промени от 1980 година до днес?

Много неща се промениха. Важно е какъв е резултатът. На нашия пазар се продават млечни продукти, които са с много високи цени, едни от най-високите в Европа, в сравнение с покупателната способност на хората. Има несравнима разлика. Това се дължи преди всичко на липсата на мляко, на нежеланието на фермери да се занимават с този сектор. Говоря за крави и овце, които се отглеждат за мляко. Например - в Странджа кравите, които не дават мляко, т.е. месодайните крави са повече от овцете. Всеки може да направи сметка докъде сме я докарали, защото в земеделието интересът и насоката са в зърнопроизводството. А млечният сектор се оказва, че се прави от мечтатели и по наследство от своите родители, заради любовта към тази работа и животните. Малко са фермите, които се развиват по пазарна логика. Има такива, те са с животни над 500 бр. на ферма, където производителността е много голяма. малките ферми не могат да се справят със себестойността на млякото, защото повечето от тях нямат земя. Купуват от свободния пазар и това оскъпява тяхното производство. 

В Средец има 4 ферми. Преди бяха най-малко 25-30. Представете си колко са налели животните. Аз например успях да си направя малка мандра, в която продавам млякото и така оцелявам, но това не е решение. Когато направих мандрата поканих колегите, които все още гледаха млечни крави, за да работим заедно, да имаме обща мандра, така да излизаме на пазара с общ продукт. За съжаление те не се съгласиха. Това говори, че нямаме дух към обединение, към коопериране. Всеки гледа сам да се оправя. Разделени сме, имаме само общи съюзи и сдружения, но те нямат този ефект, който би имал ако се обединим да произвеждаме заедно, да преработваме и да предлагаме на пазара. 

1 килограм кашкавал се произвежда от 10 литра мляко, 1 кг сирене се произвежда от 6,5 литра мляко. Говорим за 100% мляко. Когато се добавят към продукта заместители като обезмаслено мляко, растителни мазнини, повишаване на водата на сиренето - тук вече говорим за друг вид продукция, която се опитва да конкурира останалата - истинската продукция. Затова тук говорим и за контрол от страна на съответните органи, но само ако си гледат работата. Този парадокс, който се получава с кравите и млякото, този дисбаланс, това е национална трагедия. Това е вследствие общата стратегия на Министерството на земеделието през годините много отдавна. Имахме една среща в ресорното министерство преди влизането ни в Европейския съюз и дадохме заявка субсидиите да се дават на брой животно, а не на декар земя. Това не се прие.“  

Нашият сектор е рисков, но трябва да се направи нещо, защото това засяга и сигурността на държавата. 

Протестът, който предстои утре е добра идея, защото е в полза на потребителите, но трябва да се постигнат и добри резултати“, посочи още Михаил Михайлов. 

Още за цените и морала в образуването им ще чуете в интервюто - по-горе.

И да завършим с това, с което започнахме -  за предстоящия бойкот утре. Ако се сравнят заплатите и пенсиите в България и Хърватия, откъдето се породи първоначалното недоволство, ще се установи, че у нас цените на стоките от първа необходимост са по-високи, а заплатите и пенсиите по-ниски. Организаторите на протеста искат потребителите да покажат на търговците, че няма да търпят като гражданско общество ценовия произвол, превръщащ милиони българи във "втора категория европейци".