Семейство парамедици въвежда у нас златния стандарт в поддържането на живота при травми

Трима души, посветили живота си на спешната помощ, въвеждат в България обучението по златния стандарт в поддържането на живота при травми, по който работят спешните служби в цял свят. PHTLS -prehospital trauma
life support, е система за оценка и оказване на първа помощ на пострадали преди пристигане в болница, която се използва от парамедици, медици, военни, пожарникари и други обучени спасители. Тя е заложена е в
стандарта за спешна медицина и в повечето държави е задължителна за всички, които работят в спешни и спасителни служби. Това е единен протокол, който стандартизира действията на спасителите и намалява
смъртността при инциденти.

„Отне ни близо година, но упяхме да получим лиценз и акредитация от  Асоциацията на спешните медицински техници в САЩ. Това е единствената световна организация, която лицензира обучители по световно признати
стандарти за качество“, споделят Веселина, Румен и Георги. Стартират  заедно с д-р Теодор Цанков, д-р Илиян Аврамов, Йоанна Георгиева и Любомир Петров. Стават първите инструктори по PHTLS и продължават да
работят заедно в екип.

Дълги години Веселина Кехайова е единствената жена – спешен медик в пожарната. Качва се на линейката преди 36 години. Първите десет години преминават в ЦСМП – София. „Постъпих в пожарната през 1999 г. Тогава го
нямаше обучението, което сега предоставяме на нашите курсисти. Трябваше да се усъвършенствам в движение. Нямах случай на смърт в линейката, не знам късмет или добре свършена работа, но имах няколко пострадали, след които съм ревала като дете“, разказва тя. Освен подготовката за реакция при пожар и сваляне на пациенти по пожарни стълби, има специализация и по водолазна медицина и помага на водолазите при търсене на удавници.

С Румен Божилов, колега от Спешна помощ, я среща съдбата. Освен колеги, двамата стават и спътници в живота. Решават да създадат първия в страната център за професионално обучение на парамедици и да предадат
опита си на млади хора, за които спасяването също да стане страст и съдба.  Той има опит в медицинското обезпечаване на морски и бойни военни части, специализация по водолазна медицина и в център за обучение
на инструктори в Амстердам.

Синът им Георги влиза „с двата крака в спешната помощ“ след един непринуден вечерен разговор.  „Исках да стана пожарникар, но не ме приеха. Бях разочарован, но не се отчаях. И майка ми, и баща ми постоянно споделяха истории от работата си, но не бях мислил за спешната медицина като за моя професия. Една вечер, след поредния ни разговор у мен се зароди тази идея и станах курсист в техния професионален център. Изчетох всичко, което намерих вкъщи, завърших и ме приеха на работа в ЦСМП София“, разказва Георги. След първите няколко адреса осъзнава, че това е неговото място. „Влязох,
както каза докторът, с който работих на първото си дежурство, „с двата крака в спешната помощ“, тъй като още от първия адрес се наложи да проведа животоспасяващи техники и да запазя самообладание, все пак беше
първият ми сблъсък с пациент. Не се поколебах да действам, както съм  научен“, добавя той. Следват осем години адреси, работа в отделение, но подобно на майка си Георги разбира, че кабинетът и болницата не са за него. И двамата са динамични натури и се чувстват най-добре в линейката. Георги става инструктор и национален координатор на PHTLS курса. „Не съм предполагала, че той ще тръгне по пътя на спешния медик.  Обикновено
родителите карат децата си да ги следват, но това  е тежка и специфична работа. За спешния медик, парамедик и всеки, който иска да работи спешна медицина най-важното е да е готов да помага на хората и да има голямо
сърце. Имаме курсисти, които отивайки на практика в Спешна помощ хвърлят екипа и казват – „това не е за мен!“, споделя Веселина.

Вече са обучили над 500 парамедици и много хора, които просто искат да знаят как да оказват първа помощ. „Всеки, който желае да работи в спешната помощ трябва да иска да помага на хора в беда. Трябва да чете
постоянно, да следи новостите, да знае защо е там и че не е за всеки. Не всеки може да преглътне видяното и преживяното. Някои ситуации остават за цял живот, през други се преминава по-лесно, но удовлетворението след
спасен пациент, запазен живот, запазено семейство е неописуемо“, казва Георги. Най-травматичен за него е споменът за катастрофа, при която в ръцете му издъхва приятел. „Предизвикателствата са на всяко дежурство.
Не знаеш къде отиваш, не знаеш какво ще се случи, ще се справиш ли, адреналинът се покачва, сетивата се изострят, слизаш и действаш! А в
това си има голяма доза чар“, убеден е той.

Професията „парамедик“ има своето бъдеще, защото дефицитът в спешните и спасителните служби се усеща все по-сериозно, а в редица европейски държави парамедиците са гръбнакът на Спешната помощ. Това е и целта на Съюза на парамедиците – издигане на професията на заслуженото място, което й се полага. Георги Борисов ще бъде част от екипа, който ще представя България в състезанията EURO SimCup - едно от най-вълнуващите събития по време на конгреса на Европейското дружество по спешна медицина (EUSEM), който ще се проведе тази есен във Виена. Това е състезание по симулация, в което отбори от цял свят се надпреварват в интензивни и реалистични сценарии за оказване на спешна помощ. България е одобрена за участие в състезанието за първи път, а кандидатурата е подадена от Съюза на парамедиците под егидата на Асоциация на работещите в спешна медицинска помощ, които са официалния представител на България в Европейското дружество по спешна медицина.  Това ще бъде още една стъпка към утвърждаване на българските лекари и парамедици на международната сцена и демонстриране на техните високи умения в симулирани ситуации на спешна помощ, включително и при масови инциденти и бедствия. Участието им е от съществено значение за споделяне на българския опит и усвояване на световните добри практики, подчертават от съюза.