Страните от GFCM, включително България, приемат нови мерки за устойчивост на аквакултурите

Двадесет и две държави и Европейският съюз засилиха своя ангажимент към устойчиви рибарство и аквакултури по време на 48-ата сесия на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) към Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO).

Срещата, домакин на която беше Испания в Малага, беше открита от министъра на земеделието, рибарството и храните на Испания Луис Планас, европейския комисар по рибарство и океани Костас Кадис, кмета на Малага Франсиско де ла Торре Прадос и председателя на GFCM Роланд Кристо.

Като регионален орган, отговарящ за управлението на рибарството и аквакултурите в Средиземно и Черно море, GFCM разгледа предложения за препоръки и резолюции, основани на най-добрите налични научни данни. Тази година бяха приети 12 решения.

„Сесията на GFCM символизира връзката между две сестрински морета, които споделят история, култура и живот, и представлява възможност за напредък към устойчиви рибарство и аквакултури“, каза Планас. Той призова за „сътрудничество между държавите, за да се гарантира бъдещето на рибарството и рибарските общности, където рентабилността и устойчивостта трябва да вървят ръка за ръка“.

Засилване на спазването на правилата за борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов

Един от най-значимите резултати от тазгодишната сесия беше укрепването на механизмите за по-строго спазване на решенията на GFCM. Комисията се съгласи на усъвършенстван механизъм за оценка на докладването на данни и на задълженията по мониторинг, контрол и наблюдение (MCS), който ще улеснява откриването на пропуски и ще подпомага държавите и GFCM в работата по тяхното отстраняване. Този подход засилва капацитета за прилагане на целеви мерки — от техническа помощ до по-строги изисквания за системите за наблюдение на корабите — и предприемане на последващи действия, като така се насърчава регионална култура на спазване и колективна отговорност.

Сесията отбеляза напредък и в сферата на MCS, като GFCM постигна договореност за засилване на доброволния обмен на данни от системите за наблюдение на кораби и въведе ново изискване всички съдове над 20 м, работещи във води извън национална юрисдикция, да притежават IMO номер, подобрявайки проследяемостта.

Албания, Алжир, Египет, Европейският съюз и неговите държави членки, Черна гора, Мароко и Турция отново постигнаха ниво на съответствие категория 1, потвърждавайки силния регионален ангажимент към докладването на данни и прилагането на решенията на GFCM в националната законова рамка.

Подобряване управлението на рибарството

Приемането на правило за контрол на уловите, което ще ръководи бъдещите годишни квоти за чернопетна морска бreama (Pagellus bogaraveo) в Алборанско море, е ключов етап в управлението на този изчерпан запас. То следва завършването на оценка на управленската стратегия — колективен подход, подчертан от най-високите международни стандарти по управление на рибарството и широкото участие на заинтересованите страни. Решението е кулминация на осем години научни и управленски усилия и се очаква да насочи рибарството към постигане на устойчивост.

В Адриатическо море Комисията отчете продължаващи положителни тенденции при четири от пет демерсални запаса, но посочи, че състоянието на норвежкия омар (Nephrops norvegicus) варира между отделните единици. Беше приета препоръка за допълнително намаляване на риболовното усилие при дънните тралове и за засилване на пространствено-временните мерки за норвежкия омар, като за първи път се увеличава риболовното усилие при лъчевите тралове, насочени към устойчиво експлоатирания обикновен морски език (Solea solea).

За централно-източното Средиземноморие три препоръки удължават преходния период на многогодишните планове за управление на гигантска червена скарида (Aristaeomorpha foliacea) и синьо-червена скарида (Aristeus antennatus) в Сицилианския проток, Йонийско и Левантийско море. Тези видове са сред най-ценните ресурси в Средиземно море.

В Черно море Комисията приветства значителния напредък в управлението на рибарството, като научни съвети вече са налични за шест от осемте приоритетни вида. Успешното прилагане на плана за управление на калкана беше отчетено като ключово постижение. Паралелно с техническите подобрения широкомащабни информационни кампании достигнаха хиляди рибари, подчертавайки спешната нужда от намаляване на прилова на уязвими видове като есетрите, бодливата акула (Squalus acanthias) и морската свиня (Phocoena phocoena).

Комисията създаде и регионална Мрежа от експерти по рибарство и климатични промени към GFCM, която ще подпомага въвеждането на климатичните аспекти в научните съвети, с пилотен проект върху цаца (Sprattus sprattus).

Напредък в устойчивата аквакултура

Комисията подчерта значителния напредък в устойчивата аквакултура, като похвали по-силното управление и научно сътрудничество в рамките на обновения Научен комитет по аквакултура, подобрената координация между техническите консултативни групи и Информационната система за насърчаване на аквакултурата в Средиземно море. Тази колаборативна рамка — подпомогната и от успеха на Демонстрационните центрове по аквакултура — продължава да развива участие и решения на базата на данни в сектора.

На основата на резултатите от Регионалната конференция по аквакултура 2024 Комисията приветства споделената визия за устойчивост, която ще бъде заложена в предстоящата Декларация MedFish4Ever, и подчерта необходимостта от продължаващо сътрудничество с асоциациите на производителите.

Бяха приети две ключови резолюции за подобряване на екологичната устойчивост: хармонизирана програма за екологичен мониторинг и инициатива за създаване на зони за възстановяване чрез аквакултура — и двете насочени към укрепване на здравето и устойчивостта на екосистемите.

Украйна: от успешно сътрудничество към пълноправно членство

Комисията приветства Украйна като 24-тата договаряща се страна — важна стъпка напред в регионалното сътрудничество в Черно море.

„Това е исторически момент за Украйна. Пълното участие в работата на GFCM открива нови възможности за развитието на рибарството, аквакултурата и опазването на морските екосистеми на Черно море. Готови сме активно да участваме в изпълнението на мисията на GFCM – ефективно управление на биоресурсите и подкрепа за устойчивото развитие на крайбрежните общности“, заяви Тарас Висоцки, заместник-министър на икономиката, околната среда и земеделието на Украйна.

От 2015 г. Украйна беше сътрудничеща недоговаряща се страна към GFCM, като значително допринасяше за регионалните инициативи за оценка и възстановяване на търговските запаси в Черно море. Тя подкрепяше устойчива аквакултура чрез програми за изграждане на капацитет, участваше в регионални диалози за укрепване на MCS и хармонизира националното законодателство със стандартите на GFCM.

Новото бюро на GFCM

Комисията избра ново ръководство на GFCM с четиригодишен мандат. Ейюп Мюмтаз Тирашин от Турция е новият председател, Франческо Саверио Абате от Италия е първи заместник-председател, а Сабер Алазаби от Либия — втори заместник-председател.

„От 2018 г. заедно положихме основите за дългосрочна устойчивост в региона, задълбочихме научната база и показахме, че Комисията може да бъде както техническа, така и политическа сила за добро“, коментира досегашният председател Роланд Кристо. „GFCM е силна, фокусирана и готова за следващото. Знам, че новото ръководство ще продължи да води със визия и решителност.“

GFCM е регионална организация за управление на рибарството, функционираща под егидата на FAO, с компетентност върху всички морски води на Средиземно и Черно море. Основната ѝ цел е да гарантира опазването и устойчивото използване на морските биологични ресурси, както и устойчивото развитие на аквакултурата.

Членове на GFCM са 24 договарящи се страни (Албания, Алжир, България, Хърватия, Кипър, Египет, Европейски съюз, Франция, Гърция, Израел, Италия, Ливан, Либия, Малта, Монако, Черна гора, Мароко, Румъния, Словения, Испания, Сирийска арабска република, Тунис, Турция и Украйна) и 5 сътрудничещи недоговарящи се страни (Босна и Херцеговина, Грузия, Йордания, Молдова и Саудитска Арабия).