Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
След като индианците, наричани анасази, започнали около 700 г . да водят уседнал живот в долината на каньона Чако в днешно северозападно Ню Мексико, между 9 и 12 век, те оцелявали в особените си селища, сред които най-добре запазено е Пуебло Бонито – „красивото село”. То се състояло от едно единствено здание с около 600 стаи, което приличало на грамадна жилищна кооперация, обитавана от 800-1200 души. Стените му, изградени от пластове едри и дребни камъни или иззидани от камък и кирпич, били облицовани с плочи от пясъчник и били дебели около 1 метър, за да издържат 4-5 етажа, разположени на тераси. На трите стени на всяка от стаите имало врати, които водели към съседно жилище. Много от стените били украсени с рисунки. Селищата имали формата на латинската буква D – полукръг, затворен с права стена, от която се влизало по широко стълбище. В каньона Чако са открити 13 такива села, свързани помежду си със сложна мрежа от пътеки. Някои учени смятат, че тя има ритуален характер и представлява схема на Космоса... Още за Пуебло Бонито, както и за цивилизацията на храмовите могили по поречието на Мисисипи – в поредния епизод на „История на изкуството за деца”.
