Проблемът обаче стои от години и се свързва най-вече с масовата практика хора да получават заплащане, за да дарят кръв за някого.
22-ма от всеки 1000 души у нас даряват кръв. Това сочат официалните данни на Националния център по трасфузиология и хематология.
Според неправителствени организации обаче, 75% от тях или са платени, или даряват за близък човек.
Именно сривът на желаещите да дадат доброволно и безвъзмездно става причина шуменските общинари да заделят 5 хиляди лева от общинския бюджет, за да стимулират донорите.
Според Закона за кръвта обаче за кръводаряване може да се плаща само при извънредни, описани в специална наредба случаи.
Няма как да санкционираме Общинския съвет, но вероятно ще инициираме среща с тях, защото подобна практика е смущаваща, заяви Росен Георгиев – директор "Контрол на трансфузионната дейност" в Изпълнителната агенция по лекарствата.
Необичайното решение на шуменските общинари отново насочи отлежаващият с години проблем към търговците на кръв.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
Цифровизацията на икономиката и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места. Това обяви еврокомисарят по вътрешния пазар, промишлеността и предприемачеството Елжбета Биенковска : Не знаем какво ще се случи след 10-15 години и не знаем какви професии ще се появят или изчезнат. Затова е важно какви умения притежават хората или..