Финансовите министри от еврозоната отложиха за неделя решението си по искането на Гърция за нов спасителен заем. Преговорите тази нощ не дадоха резултат, заради несъгласието на мнозинството от министрите с гаранциите, обещани от Атина.
Очертава се ясно разделение на две групи. По-малобройната, на чело с Франция, лобира за спасяването на Гърция на всяка цена и настоява за нов бърз заем и опрощаване на част от дълговете ѝ. Втората по-голяма група, на чело с Германия, но също и Финландия, Холандия източноевропейците, са скептично настроени и искат повече гаранции преди да се подпишат за трети път под гръцко финансиране.
На заседанието в събота финансовият министър на Финландия открито заплаши с вето. Александър Стуб отрече да е единственият:
Мерките, предложени от Гърция просто са неадекватни и на този етап тя не може да получи повече заеми. Не само ние бяхме на тази позиция. На нашето мнение бяха и повечето от страните членки.
Гръцкият премиер Алексис Ципрас поиска над 53 млрд. евро, за да покрие заемите на страната си през следващите 3 години. Сумата може да нарасне до 70 млрд. евр, ако се рекапитализират източените гръцки банки.
Ограниченията върху банковия сектор в Гърция обаче не се очаква да бъдат отменени скоро.
Ограниченията върху тегленето от банкомати и изнасянето на суми от Гърция ще останат в сила поне още няколко месеца, дори ако в неделя се стигне до споразумение с кредиторите, заяви министърът на икономиката Йоргос Статакис:
Мисля, че, ако се стигне до споразумение, банките ще отворят в рамките на седмица след като Европейската централна банка осигури ликвидна помощ. Отстраняването на капиталовия контрол ще отнеме няколко месеца. Процесът ще бъде бърз, стига да имаме договореност за финансовия механизъм.
В случай че кредиторите и Атина се договорят, транзакциите между фирмите ще бъдат възстановени веднага, увери гръцкият министър на икономиката. На облекчения могат да се надяват и експортните и туристическите компании.
След финансовите министри от Еврогрупата, по-късно в неделя в Брюксел ще се съберат и държавните ръководители на страните от Европейския съюз.
България ще използва срещата в Брюксел, за да поиска конкретен срок за компенсиране на земеделските производители, пострадали от руското ембарго, заяви премиерът Бойко Борисов. Той оцени загубите на българските фермери на 80 милиона евро.
Цифровизацията на икономиката и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места. Това обяви еврокомисарят по вътрешния пазар, промишлеността и предприемачеството Елжбета Биенковска : Не знаем какво ще се случи след 10-15 години и не знаем какви професии ще се появят или изчезнат. Затова е важно какви умения притежават хората или..