Общо 23 държави от НАТО, сред които и България, са повишили военните разходи, като това е донесло допълнителни 10 милиарда долара в полза на колективната отбрана. Българският бюджет за отбрана през миналата година е бил 1,3 на сто от БВП спрямо 1,26% през 2015-а.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче припомни, че ангажиментът, поет на най-високо ниво от всички държави, е за 2%:
Все още не разпределяме справедливо тежестта в Алианса. Само 5 съюзници харчат 2 или повече процента от брутния си продукт за отбрана. Реалистично е всички да постигнат тази цел.
Тази година съседна Румъния се очаква да достине целта, а Латвия и Литва - през 2018 г. Друг ангажимент гласи, че от общите разходи за армията 20 на сто трябва да бъдат заделяни за закупуване на военна техника. Тук България бележи по-висок ръст като парите за оборудване са скочили повече от три пъти до общо 12,5%.
Не става дума да се харчи повече, а да се харчи по-добре за професионални войски и модерна отбранителна техника, обясни Столтенберг и поиска удвояване на усилията.
Цифровизацията на икономиката и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места. Това обяви еврокомисарят по вътрешния пазар, промишлеността и предприемачеството Елжбета Биенковска : Не знаем какво ще се случи след 10-15 години и не знаем какви професии ще се появят или изчезнат. Затова е важно какви умения притежават хората или..