Финансовите министри от Еврогрупата постигнаха споразумение за гръцкия дълг, което ще позволи на Атина да бъде отпуснат следващия спасителен транш от 8,5 млрд. евро. Гърция се нуждае спешно от поне 7 милиарда, за да плати вноските си по дълга през юли и да избегне фалит.
Единодушно беше постигнато и съгласие за начина за намаляване на гръцкия държавен дълг. Това стана след месеци дискусии на среща на финансовите министри от еврозоната и МВФ в Люксембург.
Еврогрупата приветства авансово гласуваните законодателни реформи от гръцкото правителството в пенсионната, данъчната и социалната система. Те гарантират достатъчен размер на спестени държавни разходи годишно от БВП на страната, което позволи на финансовите министри да потвърдят плащане към гръцката държава от 8 и половина милиарда евро за покриване на заемите на Атина пред това лято. С тази сума еврозоната официално става най-големият кредитор на Гърция, покривайки повече от половината от гръцкия дълг. Председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум каза:
Това е огромна стъпка напред. Еврогрупата приветства гръцките власти и разбира се – гръцкия народ заради неуморните усилия и воля. Подготвяме вече изходна стратегия, за да подготвим Гърция сама да стъпи на краката си следващата година.
МВФ се съгласи да участва в гръцката спасителна програма, след като европейските първи финансисти дадоха принципно съгласие да облекчат външния дълг на Гърция след края на програмата догодина. Директорът Кристин Лагард обяви, че до 24 часа ще предложи на борда на Фонда кредитна програма за гърците:
Размерът на това предпазно рамково споразумение ще бъде вероятно около 2 милиарда долара. Решението ни се дължи на този ясен напредък на партньорите, макар че им трябва още време да уточнят как точно да се преструктурира гръцкия дълг, за да бъде устойчив.
Идеята е с комбинацията от държавни икономии и реформи за растеж Гърция сама да започне да обслужва плащанията по дълга си след края на спасителния пакет през август 2018 г.
Цифровизацията на икономиката и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места. Това обяви еврокомисарят по вътрешния пазар, промишлеността и предприемачеството Елжбета Биенковска : Не знаем какво ще се случи след 10-15 години и не знаем какви професии ще се появят или изчезнат. Затова е важно какви умения притежават хората или..