Президентът Румен Радев изрази увереност, че търговско-икономическите връзки между България и Македония ще продължат да се задълбочават. В рамките на посещението си в Скопие, държавният глава и македонският му колега Георге Иванов разговаряха в събота с представители на македонски и български бизнес организации.
Бизнесмени поискаха от президентите на България и Македония Румен Радев и Георге Иванов да съдействат пред изпълнителната власт за разработването на повече проекти в областта на енергетиката и инфраструктурата. И двамата президенти бяха единодушни, че икономическите отношения в последно време бележат ръст, но все още има области, в които може и трябва да се работи за постигане на икономически растеж. Стокообменът между България и Македония е нараснал и в последно време е около 600 милиона евро годишно, съобщи председателят на македонската стопанска Бранко Азески. Той обаче подчерта, че стокообменът може и трябва значително да се увеличи.
По време на срещата с бизнеса българският държавен глава декларира готовността на страната ни да окаже съдействие на Македония при разработването на различни проекти и заяви, че България може да бъде полезна и с опита си като член на Европейския съюз. Радев и Иванов бяха единодушни, че свързаността и инфраструктурните проекти между България и Македония трябва да се развиват. Българският президент отбеляза, че за развитието на бизнес отношенията е много важно да има ясна визия и сигурност.
Много е важно Македония възможно по-бързо да стане член на НАТО. Защото чуждестранните инвестиции винаги могат да идват във всяка една среда - и с по-голяма, и с по-малка сигурност, но истинският бизнес, който иска да инвестира дълготрайно, да строи, да създава производство, промишленост, той живо се интересува от сигурността и затова първото условие е членството в НАТО. Просто е задължително, за да има инвестиции с дългосрочен характер в Република Македония. Второто важно условие, това за мен е добросъседството.
Свързаността на Балканите бе един от приоритетите и е един от приоритетите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и на това се гледа като на тема със специален фокус, каза президентът Румен Радев. Той заяви:
Очакваме съвместната работа да доведе до засилване на свързаността между България и Македония в сферата на енергетиката, транспорта и разработването на инфраструктурни проекти.
В рамките на посещението на президента Румен Радев в Скопие бяха подписани и меморандум за сътрудничество между Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара и Българо-македонската търговска палата. Подписан беше и меморандум за разбирателство между Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия и "Инвест"- Македония.
Също така се очаква и доразвиване и укрепване на икономическите и търговските отношения между двете страни. Статистиката сочи, че стокообменът между България и Македония в последните месеци бележи ръст. За 2017-та той е 10,8 на сто. Най-висок е бил през 2011-та година. Очакванията и на политиците, и на бизнеса са тези стойности да се повишат, особено след влизането в сила на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония.
След срещата с бизнеса, президентът Румен Радев ще разговаря и с председателя на Събранието на Република Македония Талат Джафери.
Президентът Румен Радев проведе последователно срещи с председателите на ВМРО-ДПМНЕ и Демократичния съюз за интеграция - Християн Мицкоски и Али Ахмети.
На срещата си с президента Радев македонският премиер Зоран Заев отбеляза, че очаква договорът за приятелство да засили работата по проекти в областта на енергетиката и транспортната инфраструктура.
Румен Радев стана първият чуждестранен държавен глава, посетил Бигорския манастир "Свети Йоан Кръстител" в Македония. При посещението си в светата обител, българският президент подари на игумена на манастира книга, посветена на живота на патриарх Кирил и копие от тефтерчето на Апостола на свободата. Пловдивският митрополит Николай, който е част от българската делегация в Македония подари на манастира копие на икона на Света Богородица.
Цифровизацията на икономиката и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места. Това обяви еврокомисарят по вътрешния пазар, промишлеността и предприемачеството Елжбета Биенковска : Не знаем какво ще се случи след 10-15 години и не знаем какви професии ще се появят или изчезнат. Затова е важно какви умения притежават хората или..