Познатата система съществува като структурни отделения, разпределени по специалности с граница между тях, в която има йерархия между ръководител и по-млади асистенти.
Пациентът се преглежда от млади и недотам опитни специалисти. Информацията се събира от тях. На базата на събраната, често пъти непълноценна информация, се определя съдбата на пациента.
Принципът на ИНИ е различен, информация за болния се събира много бързо и се предава на по-опитен колега, който обобщава данните. Решение за лечение и терапия се взима от най-опитните колеги.
Болният не се разкарва по отделения, а специалистите идват при него.
Към системата има голяма опозиция от местни политици и функционери в отделни страни, които се “страхуват да не загубят своите позиции“, разказва Самии.
Но по света вече има голям интерес към нея има много работещи проекти. Такива програми има в Китай, в Техеран, в Истанбул, където е създаден мозъчен център на името на проф. Самии, както и в Католическия университет в Корея.
Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.
Цифровизацията на икономиката и иновациите в индустрията няма да засегнат работните места. Това обяви еврокомисарят по вътрешния пазар, промишлеността и предприемачеството Елжбета Биенковска : Не знаем какво ще се случи след 10-15 години и не знаем какви професии ще се появят или изчезнат. Затова е важно какви умения притежават хората или..